Телефонът се вдигна по средата на първото позвъняване.
— Доктор Бигълоу — излая гласът, вече раздразнен.
— Дейв? — попита Кристин, изненадана от треперенето на гласа си. Мога ли наистина да направя това, запита се тя.
— Кой е?
— Аз съм Кристин, барманката от „Дивата зона“.
— Жена ми там ли е? — попита Дейв без предисловие, очевидно не бе в настроение за игрички.
— Не. — Кристин си пое дълбоко дъх и се подпря с длан на стената. — Но зная къде е.
Мълчание.
— Тя е в мотел „Южняшки комфорт“ до аерогарата — продължи без подкана Кристин. С изговарянето на думите гласът й стана по-силен. — Стая 119.
Уил стоеше по средата на всекидневната, без да мърда. Прочувствените молби на Кристин още звъняха в ушите му. Стой, където си. Не прави нищо. Обещай ми, че ще стоиш мирен.
Само че как можеше просто да си стои в апартамента и да не прави нищо? Лекомислените му лъжи бяха подпалили пословично късия фитил на Том и сега той бе на път за мотела, не за да помогне на Джеф с плана му, а за да осъществи собствения си убийствен план. Така че как можеше Уил просто да стои там и да не прави нищо?
Отново си помисли да се обади в полицията, но Кристин го бе предупредила, че така само ще навлече неприятности на Джеф и навярно беше права, както за повечето неща. Брат му вече си имаше достатъчно неприятности благодарение на него. Помисли си, дали да не се обади на Джеф и да го предупреди за Том, но как щеше някога да му обясни ужасните неща, лъжите, които бе наговорил? Не, по-добре бе да остави Кристин да се оправи с всичко.
И все пак не можеше просто да стои там. Не можеше да позволи брат му да плати — за пореден път, — за собствените му безсмислени действия. Поне веднъж в живота си трябваше да спре да мисли и да направи нещо.
— Съжалявам, Кристин — каза Уил и изтича в банята да вземе двайсет и две калибровия пистолет на Том. Пъхна го в джоба на панталоните си в цвят каки и излетя от апартамента, като прескачаше по две наведнъж външните стъпала към двора.
Пет минути по-късно бе вече в таксито и пътуваше към мотел „Южняшки комфорт“.
— Сузи, миличка — прошепна Джеф и се приведе към леглото да я целуне по страната. Мразеше да я безпокои. Тя спеше така спокойно.
Сузи отвори очи, сини като крайбрежния плавателен канал.
— Здравей — каза тя.
— Съжалявам, че те събудих.
— Няма нищо. Колко е часът?
— Минава седем.
— О, Боже мой. — Тя се надигна и седна. — Не мога да повярвам, че толкова съм спала.
— Много ти се бе насъбрало. Беше изтощена.
— Предполагам. Случило ли се е нещо?
— Не. Нищо. Всичко е наред. Гладна ли си?
Сузи се засмя.
— Умирам от глад.
— Добре — каза Джеф. — Имам нужда да направиш нещо.
Том попадна в задръстване само на няколко минути от аерогарата.
— Хайде, хора, движение — провикна се през отворения прозорец и в отговор горещият влажен въздух го зашлеви през лицето. — Какво, по дяволите…? — Отвори вратата и стъпи на земята, за да погледне покрай огромния тир пред него. Как изобщо се оказа затиснат зад този проклет камион? И по-важното, колко време щеше да остане тук? Времето си заминава, помисли си. И без това вече беше закъснял, защото изгуби прекалено много време да се разправя с Уил. Джеф нямаше да остане доволен.
Мамка му, изсмя се той. Джеф при всички случаи нямаше да остане доволен.
Може би не биваше да ходи. Нека Джеф си се оправя сам-самичък. Да разбере какво е да си предаден, да си даде сметка колко много се нуждае от Том, как винаги е имал нужда от него.
— Аз не съм педерастът в това уравнение — изръмжа Том и зърна в далечината светлините на линейка.
Изглежда доста тежка катастрофа, помисли си той с надеждата, който и да я бе предизвикал, да е умрял в нея. Върна се в колата си, запали още една цигара и пусна радиото, усилено до край. Заслуша се в някаква кънтри певица, която виеше в невъзможно висока октава за невярното си гадже и през цялото време си представяше как Лейни прави секс с най-добрия му приятел.
— Тази лъжлива кучка — изруга той. Да му разправя, че не разбирала защо жените го намират за толкова привлекателен, че тя самата никога не го била смятала за особено хубав. А през цялото време се е чукала с него зад гърба на Том. Той удари с юмрук по волана и се почуди от колко ли време продължава авантюрата им, колко ли време най-добрият му приятел му се е присмивал зад гърба.