Выбрать главу

— Мърдайте, педали.

Сякаш стресната, дългата редица коли и камиони се раздвижи и постепенно набра скорост покрай две лошо смачкани коли встрани на пътя. Един униформен полицай вземаше показания от няколко човека от участниците.

— Научете се да карате, задници — провикна се Том, когато бе на безопасно разстояние. Преустрои се в дясната лента, излезе през първия изход и в следващите десет минути кара в кръг, търсейки мотел „Южняшки комфорт“. — Не можаха да отседнат в „Холидей ин“ — мърмореше той. — Трябваше да изберат някакво тъпо местенце, дето никой не го е чувал. Трябва да си вземеш едно от тези нещица, GPS-ите, дето аз си взех, беше му предложила веднъж Лейни. Моето го използвам през цялото време.

— Разбира се, че го използваш — възкликна Том сега. — Иначе и с двете ръце не можеш да си намериш задника.

Макар че й е било много лесно да намери Джеф.

— Къде сте, по дяволите? — извика Том и в същото време над главата му ниско прелетя самолет, готвещ се за кацане. И тогава го видя — неонов знак на половин пресечка от него, вляво. Мотел „Южняшки комфорт“, гласеше надписът и друг, по-малък, под него: „Свободни места“. — Не, благодаря — каза Том и с любов погледна към оръжията на седалката до себе си, насочвайки колата към лявата лента.

— Вече си имам стая.

Джеф седеше на кафявия тапициран стол срещу леглото, когато чу отвън да спира кола.

— Най-сетне — въздъхна той и се зачуди откога ли бе притаил дъх. Защо, по дяволите, Том се беше забавил толкова? Отиде до вратата и зърна отражението си в огледалото на банята. Изглеждаше уплашен, сам го разбра, и се запита — не за първи път, — дали действително щеше да успее да осъществи плана си. Можеше ли наистина да застреля хладнокръвно човек?

И което бе по-важно, щеше ли да успее да се измъкне след това?

Да, и на двата въпроса, внуши си той. А сега, когато Том най-сетне бе тук, всичко щеше да тръгне по плана.

Джеф отвори вратата.

— Крайно време беше — каза той.

Дори не усети удара, докато не падна на пода, не разбра какво го бе ударило, докато не видя юмрука на Дейв да се стоварва отново върху него.

— Къде е тя, копеле такова? — изкрещя Дейв, затиснал гърдите му с колене. — Сузи, излизай веднага, ако не искаш гаджето ти да стане на кървава пихтия.

— Няма я тук — изломоти Джеф, мъчейки се да се изправи. Какво беше станало, по дяволите? Къде беше Том?

— Няма я, друг път. Сузи, предупреждавам те. Не ме карай да идвам да те търся.

— Казвам ти — извика Джеф. — Тя не е тук.

— Лъжеш.

Джеф не можеше да си спомни кога за последно го бяха удряли изневиделица. Мъчеше се да си проясни главата, стаята бавно се връщаше на фокус, макар да продължаваше да се върти. Не трябваше да става така, мислеше си той. Какво, по дяволите, се случваше?

Влачейки Джеф за врата, Дейв повдигна кувертюрата и надникна под леглото.

— Къде, по дяволите, е тя?

— Нямам представа.

— Може би ще преосмислиш отговора си. — Блъсна го отново, този път със силен удар в корема, който изкара въздуха на Джеф. — Пак те питам, къде е тя? И моля те, не ми казвай, че не знаеш. Аз съм лекар, забрави ли? Зная къде точно ще те заболи. — Дейв заби пръсти между две от ребрата на Джеф, за да му илюстрира казаното.

— Тръгна си. Преди около половин час.

— Къде отиде?

— Не зная. — Джеф изпищя от болка, когато пръстите на доктор Бигълоу се забиха още по-навътре в плътта му. — Каза, че не можела да продължи с това и се връща вкъщи.

— Колко удобно — отбеляза Дейв. — Защо ли не ти вярвам? — Стиснатият му юмрук отново намери челюстта на Джеф. — Сега ще броя до три — продължи той, когато вратата зад гърба му започна тихичко да се отваря, — и после ще започна да чупя всяка кост по тялото ти.

Главата на Джеф се въртеше, чувстваше, че челюстта му е строшена. Зрението му се замъгли; всеки момент щеше да изпадне в безсъзнание. Къде, по дяволите, е Том, питаше се той. Стаята започна бавно да потъва в тъмнина, която се приближаваше все повече.

— Едно… две…

Изтрещя изстрел.

Гърбът на Дейв се изви назад, раменете му се сковаха, очите му се разшириха едновременно шокирано и невярващо, после се замъглиха и замръзнаха, той се наклони напред и накрая се срина като парцалена кукла върху Джеф.