— Три — чу се глас от сенките.
На Джеф му бе нужна цялата сила, за да отмахне Дейв от гърдите си. Знаеше, че е мъртъв, още преди да види кръвта, която струеше отпред на ризата и оформяше широк кръг около сърцето му. Джеф стрелна поглед към фигурата, застанала на прага, облегна гръб на леглото и с мъка опита да си поеме дъх.
— Том! Господи. Какво стана? Къде, по дяволите, беше?
— Оплакваш ли се? — Том затвори вратата зад гърба си като я изрита с петата на черния си кожен ботуш.
— Мамка му, човече, в никакъв случай.
— Къде е Сузи?
— Пратих я навън да хапне нещо, казах й да не бърза, защото трябва да се погрижа за няколко неща и ще се срещнем пак тук след няколко часа. Исках да има алиби. Тя няма представа какво става.
— Джентълмен, както винаги.
На Джеф му се стори, че долавя нотка на сарказъм в тона на Том, но го отдаде на звънтенето в ушите си.
— И какво правим сега? — попита Том.
Преди да отговори Джеф си пое няколко пъти дълбоко дъх. Болеше го като говори. Главата му бумтеше, челюстта му пулсираше. Трябваше да обмисли нещата много внимателно. Първоначалният план беше да подмами Дейв в мотела, като му кажат, че Сузи е там — нещо, което Кристин бе изпълнила с присъщата си вещина и финес. Само че, вместо Сузи, Дейв щеше да завари Джеф и Том да го чакат. Тогава двамата щяха да го принудят да шофира до „Евърглейдс“, където щяха да го застрелят и да потопят тялото му в някое пълно с алигатори блато. Само че Дейв се бе появил по-рано, а Том по-късно, което тотално бе объркало нещата.
— Всичко се промени — каза на глас Джеф. При всяка дума през челюстта му преминаваха спазми.
— В смисъл?
— Ами, като за начало, вече не се налага да се отърваваме от тялото на Дейв.
— Как така?
— Беше си явна самоотбрана.
— Не ти уби тоя гъз — напомни му Том. — Аз го направих.
— Пак си е законна самоотбрана. Ти го уби, за да ме спасиш.
— Само дето копелето няма пищов — отбеляза Том и претърси за всеки случай Дейв. — Полицаите ще кажат, че съм приложил превишена сила.
— Гледаш прекалено много телевизия — каза Джеф, едва процеждайки думите през увисналата си уста.
— Вече нямам телевизор, забрави ли? Гръмнах го.
— Обаче имаш повече от един пистолет — напомни му Джеф, — и нито един не е регистриран. Кой ще докаже, че един от тях не е бил на Дейв? Че не е дошъл тук, за да ме убие?
Том изсумтя подигравателно. Напълно в стила на Джеф да завърти всичко около себе си. В крайна сметка, проблемът на Джеф беше решен с един куршум от пистолета на Том. А сега именно Том трябваше да се справя с последиците, докато Джеф отпрашва към залеза с момичето на своите мечти.
Няма начин, помисли си Том. Не и този път.
— Освен това — продължи Джеф, — сигурен съм, че все някой е чул изстрела. Не можем просто да се измъкнем оттук с труп. Най-вероятно хората вече слухтят, някой се е обадил в полицията.
Том премисли тази последна информация и реши, че Джеф навярно има право. Полицията най-вероятно вече беше на път. Което не му оставяше много време да довърши онова, заради което беше дошъл тук.
— Значи, ти още веднъж излизаш победител. Настоящ и бъдещ шампион.
— Нещо не е наред ли? — попита Джеф.
— Че какво може да не е наред?
— Трябва ние да се обадим в полицията. — Джеф се пресегна за телефона, решил да не обръща внимание на хапливия подтекст в думите на Том. — Да им кажем какво се е случило, преди да са пристигнали. Това ще покаже, че не крием нищо.
— Не съм сигурен. Бих казал, че ти криеш доста неща.
— Какво би трябвало да означава това? — Раздразнението на Джеф нарастваше. Какво му ставаше на Том? Да, навярно му бе спасил живота, като се появи навреме, но от друга страна, тъкмо неговата мудност бе изложила живота на Джеф на опасност. А сега, точно когато му бе нужно време да си подреди мислите, да си подготви историята за пред полицията, точно когато всичко се канеше да се нареди както трябва, Том почваше да капризничи без никаква причина. Явно беше пиян. Напълно бе възможно и да е в шок. — Виж. Защо не седнеш? — предложи Джеф, пренебрегвайки болката си. — Току-що уби човек. Това никога не е лесно.
— По-лесно е, отколкото си мислиш — многозначително отговори Том.
— Ще ти донеса чаша вода. После ще се обадя в полицията.
— Няма да се обаждаш на никого. — Том вдигна пистолета и го насочи към главата на Джеф.