— Какво, по дяволите, правиш?
— На какво ти прилича?
— Добре, достатъчно ми беше всичкото това…
— Че кога нещо ти е било достатъчно? — ядосано попита Том. — Каквото и да било?
— За какво говориш?
— Говоря за това, че не ти е било достатъчно да чукаш Кристин и Сузи, и сигурно половината Флорида, ами е трябвало да се хвърлиш и на Лейни?
— Какво? Ти да не си луд? Мислиш, че чукам жена ти?
— Отричаш ли?
— Разбира се, че отричам. Ти си най-добрият ми приятел. За Бога, Том, помисли само какво говориш. Знаеш, че не бих…
— Зная, че тя е идвала у вас.
Джеф панически взе да рови в паметта си кога за последен път Лейни е била в апартамента му.
— Тя не е… Чакай малко. Добре. Да. Кристин ми каза, че онзи ден Лейни се отбила. Искала да говоря с теб, но мен ме нямаше вкъщи. Дори не съм я видял. Питай Кристин, ако не ми вярваш. Или пък Уил. Той е бил там. Той ще ти каже.
— Той вече ми каза.
— Добре, тогава…
— Разказа ми всичко за теб и Лейни.
— За какво говориш? — попита отново Джеф.
Разнесе се гръмко тропане.
— Джеф… Том… — провикна се от другата страна Уил. — Моля ви, пуснете ме.
— Слава Богу — с облекчение изрече Джеф. — Явно е станало колосално недоразумение… — Той вървеше към вратата, когато усети остра болка да раздира гърдите му, последвана почти незабавно от друга. — Какво, по…? — започна Джеф, когато трети куршум от пистолета на Том се заби дълбоко в плътта му, завъртя го обратно и го повдигна от пода с танцьорска грациозност. Четвърти куршум го запрати по лице на кревата, устата и носа му изчезнаха в гънките на изпомачканите бели чаршафи. Ароматът на Сузи тутакси го обгърна, сякаш тя го поемаше в обятията си. „Обичам те“ — чу шепота й в ухото си и тези думи заглушиха всички останали звуци.
— И аз те обичам — каза той.
Джеф почувства меките й нежни устни върху своите.
А после вече не чувстваше нищо.
Уил стоеше пред вратата на стаята, когато Том я отвори и го вкара вътре.
Първото нещо, което видя, беше Дейв, легнал по очи на пода в тъмна локва от собствената си кръв.
Второто нещо, което видя, беше Джеф, проснат върху неоправеното легло, лицето му наполовина заровено в чаршафите, мъртвите му очи се взираха в тавана.
Третото нещо, което видя, беше Том, застанал по средата на стаята, глупавото му лице бе самодоволно ухилено, в протегнатата си ръка държеше пистолет.
— Виж какво направи, братле — каза Том в мига, в който навън се разнесоха полицейските сирени.
Очите на Уил се напълниха с горчиви сълзи. Тялото му се люшна, коленете му се подгънаха.
— Добре. Пуснете оръжията — чу да вика глас зад гърба му и едва тогава осъзна, че вдигнатата му ръка държи двайсет и две калибровия пистолет. — Полиция. Пуснете оръжията — повтори гласът. — Веднага… — Шум от затръшване вратите на коли, от зареждане на пушки, от приближаващи се стъпки.
Пръстът на Уил потрепери върху спусъка, цялото му тяло болезнено жадуваше да го дръпне. Мога ли да го направя, запита се той, убеден, че няма съд на света, който да го обвини, задето е застрелял човека, убил брат му. Въпреки че бе виновен за много по-голямо престъпление от това, призна мълком и раменете му рухнаха в поражение. Виж какво направи, братле, чу отново Том.
Том беше прав.
Джеф беше мъртъв заради него.
Уил пусна пистолета на пода и вдигна двете си ръце, капитулирайки безславно.
— Виж сега — изненада! — каза Том, вдигна пистолета хилейки се, и изстреля последния куршум в гърдите на Уил.
Все още се смееше, когато стаята закънтя от гърмежа на пушките.
32.
Летището на Маями бе оживено, както си го знаеше.
— Господи, къде са се втурнали всички? — попита Кристин.
— Не може всички да отиват в Бъфало — каза Уил и по устните му заигра лека усмивка.
Кристин внимателно го хвана под ръка и му помогна да си проправи път през тълпата към правилния изход.
Хубаво е да видиш Уил да се усмихва отново, помисли си тя, макар и неуверено. Отдавна не бе забелязвала дори и намек за веселие по милото му лице.
— Справяш ли се? — попита го. — Да не вървя твърде бързо?
— Не, всичко е наред.
Въпреки това, тя забави крачка, ослушвайки се за тихото тътрене на левия му крак зад десния — резултат от полицейските куршуми в неговото коляно и бедро. Куршумът на Том се бе разминал на сантиметри със сърцето му, беше го съборил на пода и по ирония на съдбата му бе спасил живота, тъй като в този момент полицаите бяха открили огън. Том обаче нямаше същия късмет. Той беше умрял моментално сред последвалата градушка от куршуми.