Уил прекара близо четири седмици в болницата, претърпя няколко болезнени операции, последвани от почти два месеца в заведение за рехабилитация. Беше отслабнал, може би с четири-пет килограма и кожата му все още бе много бледа, едва ли не прозрачна, въпреки че през последната седмица по бузите му бе избила съвсем лека руменина. Майка му често го посещаваше, понякога дори оставаше при Кристин. Баща му бе успял да дойде само веднъж, понеже беше прекалено зает с новата си приятелка и бебето, което очакваха рано напролет.
— Май самият аз скоро ще се сдобия с братле — бе споделил Уил при едно от последните посещения на Кристин.
— Иска ми се да дойдеш с мен — каза той сега.
— Не мога — отвърна Кристин. — Знаеш, че не мога.
Те се спряха.
— Защо не? — попита Уил, както бе направил вече поне десет пъти тази сутрин. — Нищо не те задържа тук.
— Зная.
— Тогава ела с мен.
— Не мога.
— Майка ми ще е толкова разочарована като не те види да слизаш от този самолет.
— Майка ти ще е доволна. Тя мисли, че ти влияя зле.
— Глупости. Тя те обича.
Кристин отново тръгна и не му остави друг избор, освен да я последва.
— Тя ме понася — поправи го.
— А какво е любовта, освен по-висока степен на толерантност? — попита Уил.
Кристин се разсмя, силно и продължително.
— Внимавай — предупреди го тя. — Философът в теб почва да си показва рогата.
— О, не. Не пак.
— Не можем да не сме онова, което сме, Уил.
— И кой е философът сега?
Кристин се усмихна и отново спря.
— Ще ми липсваш. — Пресегна се и го погали по бузата.
— Не се налага. Ела с мен — каза той още веднъж, сграбчи дланта й и я постави точно върху сърцето си. — Можем да започнем отначало. Не е нужно да оставаме в Бъфало. Не е задължително и аз да се връщам в „Принстън“. Мога да си довърша дисертацията навсякъде.
Кристин се извърна, очите й бяха пълни със сълзи.
— Не мога — каза отново.
— Заради Джеф?
Тя усети как тялото й се изпразва при споменаването на Джеф, като гума, пробита с гвоздей. Оставам без въздух, помисли си, мъчейки се да се задържи права. Болеше я като дишаше.
— Може би. Не зная. — Дори и след почти два месеца й бе трудно да повярва, че Джеф наистина бе мъртъв. Изобщо не трябваше да става така. Кристин поклати глава и опашката й се преметна от двете страни на врата.
— Косата ти ми харесва така — каза Уил, в опит да удължи сбогуването, все още с надеждата, че може да намери вълшебната комбинация от думи, която да я накара да промени решението си и да тръгне с него. Е, смешници, вие какво бихте си пожелали, ако някой дух ви предложи да ви изпълни едно желание? — чу отново брат си да пита в онази съдбоносна нощ в „Дивата зона“. Нощта, в която всичко се бе отприщило.
— Уил?
— Хм-м? Извинявай. Каза ли нещо?
— Казах, че мисля да си махна имплантите. Мислиш ли, че ще изглеждам добре?
— Мисля, че ще изглеждаш страхотно, каквото и да направиш.
— Толкова си мил.
— Не съм — възрази Уил.
— Напротив, мил си.
Наближиха дългата опашка пред охраната.
— Няма ли да зазвънят камбани и сирени, когато застанеш пред рентгена с всичката арматура в тялото ти? — полушеговито попита Кристин.
— Навярно. Може би пък, да не ме пуснат да си тръгна — почти с надежда изрече Уил. И добави: — Не се налага да си отивам, нали знаеш?
— Това вече го говорихме.
— Зная.
— Трябва да вървиш, Уил. Мястото ти не е тук.
— А твоето?
Тя сви рамене.
— Нали ще ми се обадиш, ако имаш някакви проблеми? — попита той.
— Няма да има.
— Полицията може да задава още въпроси…
— Няма.
— Няма — повтори Уил.
Полицейското разследване бе стигнало до извода, че Дейв Бигълоу е разбрал за авантюрата на жена си с Джеф и е отишъл в мотел „Южняшки комфорт“, за да се разправя с него, а Том, надрусан и пиян, се е появил скоро след това и е застрелял както Дейв, така и Джеф. В доклада по-нататък се казваше, че Том Уитман вече бил добре известен на полицията и че бил склонен към случайни и непредизвикани актове на насилие. Достоверност на тази версия даваха и показанията на съпругата на Том, която го бе напуснала, също и на бившия му шеф, както и на едно момиче от агенция за компаньонки, което той неотдавна малтретирал. Сузи Бигълоу бе извикана на разпит, но от нея бързо бяха отпаднали всякакви подозрения за съпричастност към смъртта на съпруга й.