Мебелировката бе съвсем малко по-интересна и се състоеше от диван със синьо-зелена шарка, който понастоящем служеше и за легло на Уил, синкаво кожено канапе, няколко неподхождащи си настолни лампи, две влизащи една под друга бели пластмасови масички и огромен бежов кожен фотьойл — всичките по-скоро функционални, отколкото модерни.
Под прав ъгъл с всекидневната се намираше изненадващо просторна кухня с трапезария, а малък коридор водеше до спалнята в дъното на апартамента. Имаше една баня.
Химнът се поднови веднага, щом Кристин затвори вратата, сякаш приветстваше завръщането им. Тя видя как раменете на Джеф инстинктивно се изправиха.
— Не вдигай — каза му, когато той взе да тършува из джоба си.
Секунда по-късно гласът на Лейни се разнесе над тъмносиния пухкав килим в стила на шейсетте и се издигна по стените като токсичен пламък.
— Къде е той? — чу се гневният й въпрос, докато Джеф държеше телефона на една ръка разстояние от ухото си.
— Казах ти да не вдигаш — не можа да се въздържи да не прошепне Кристин.
— Не ме лъжи, Джеф — продължи Лейни. — Ако Том е с теб, по-добре ми кажи.
— Кой е? — попита Джеф, усмихна се закачливо на Кристин и остави телефона да се изплъзне от ръцете му.
Кристин го хвана, преди да е паднал на пода.
— Том не е тук — съобщи на Лейни тя.
— До гуша ми дойде от глупостите му — проплака Лейни. — Казвам ти, Кристин. Писна ми.
— Защо не се опиташ да поспиш?
В отговор връзката прекъсна.
— Винаги е удоволствие да се говори с теб. — Кристин метна телефона на дивана.
— Хей! — разнесе се стреснат глас. — Какво, по дяволите…?
Кристин ахна, когато от дивана се надигна една фигура, разтриваща главата си с напълно объркан вид.
— Уил? — каза Кристин и светна лампата.
— Мамка му — обади се Джеф. — Какво правиш вкъщи?
— Опитвам се да спя? — произнесе Уил въпросително, закрил очи с ръка от внезапно нахлулата светлина.
— Има ли още някой под тези завивки? — подскочи към него Джеф, издърпа одеялото от импровизираното легло и го хвърли на земята.
— Какво правиш?
— Къде е тя?
Булото на съня рязко се вдигна от бледото лице на Уил. Той си пое дълбоко дъх и бавно го издиша.
— Ако имаш предвид Сузи, очевидно не е тук.
— Къде е? — повтори Джеф.
— Предполагам, че си е отишла у дома.
— Предполагаш? Ти не отиде ли с нея?
— Не. Тя беше с колата си. Аз си хванах такси…
— Какви ги говориш?
— Какво питаш?
— Чука ли я или не? — настоя Джеф, неочаквано трезвен и съсредоточен.
Уил погледна към Кристин с надеждата да се намеси. Но тя не го направи. Всъщност, очите й му подсказаха, че и тя се интересува от отговора, колкото Джеф.
— Не — каза накрая той.
— А какво правихте?
— Разхождахме се по плажа, ходихме на кино.
— Майтапиш се с мен — невярващо произнесе Джеф.
Уил поклати глава, въздъхна още веднъж дълбоко и падна назад върху меките възглавници на дивана.
— Съжалявам, че те разочаровах.
— Разхождали сте се по плажа, ходили сте на кино, тя си е отишла вкъщи, ти не си я чукал — преповтори Джеф, сякаш искаше да накара думите да придобият смисъл. — Какво, по дяволите, се случи?
— Нищо не се е случило.
— Да, това го схванах. Не схващам защо. Работата беше опечена, братле. Как можа да я прецакаш?
— Не съм я прецакал.
— Не си я чукал.
— Мислиш ли, че можеш да спреш да повтаряш това?
— Чука ли я или не я чука?
Очите на Уил отново се обърнаха към Кристин.
— Не съм.
— Добре, Джеф — обади се Кристин в отговор на мълчаливата молба на Уил. — Защо не идеш да си легнеш? Можеш да установиш всички кървави подробности на сутринта.
Джеф поклати глава и се ухили.
— Не ми изглежда да има такива. — Той се обърна и тръгна по коридора към спалнята, все още клатейки глава и кискайки се. — Идваш ли? — провикна се към Кристин.
— Идвам веднага. — Тя го почака да завие към спалнята, после приседна до Уил и покри ръката му със своята. — Добре ли си?
— Добре съм.
— Говори ли ти се за това?
— Мисля, че знаеш почти всичко — с тих заговорнически глас каза той. — Като се има предвид, че сама си натъкмила нещата.
Устните на Кристин оформиха тъжна полуусмивка.