— Ядосан ли си ми?
— Защо да съм ти ядосан? Това бе най-хубавата нощ, която съм имал от дълго време.
— Радвам се. Тя изглеждаше много мила.
— Такава е.
— Мислиш ли, че ще я видиш отново?
Уил сви рамене.
— Кой знае?
— Била е гадна година, а?
— Възхищавам се на умението ти да омаловажаваш нещата.
— Хубаво е да ти се възхищават. За каквото и да е умение — каза през смях Кристин. — Във всеки случай, няма по-добро място от Маями за заглаждане на грапави ръбове. Бих казала, че си дошъл на правилното място.
— А какво казва брат ми?
— Той не говори много за каквото и да било. Познаваш Джеф.
— Точно там е работата. Не го познавам.
— Дай му шанс, Уил — настоя Кристин. Нима не повтаряше същото на Джеф, откакто Уил бе пристигнал неочаквано?
— Знаеш ли, майка ми не искаше да идвам. Каза, че само си търся белята.
— И защо е казала това?
Внезапно отново прозвуча химнът. Уил заопипва дивана около себе си, намери телефона на Джеф и погледна въпросително Кристин.
Тя отговори като го взе от ръката му и изключи звука.
— Стига с тези глупости. Време е всички да поспим.
Уил не се нуждаеше от повече подканяне. Той легна и затвори очи, свит в стегната утробна поза. Кристин се пресегна, вдигна одеялото от пода, зави го и го потупа по гърба.
— Ако някога ти се прииска да поговорим — започна тя.
— За каквото и да е…
— Благодаря — изрече Уил през едва отворени устни.
Кристин се надигна от дивана и остави телефона на канапето.
— Приятни сънища — прошепна тя и загаси лампата. Стаята отново потъна в мека уютна тъмнина.
Сънува Норман.
Кристин бе на пет години, когато новото гадже на майка й предложи да я гледа, докато майка й бе на кастинг за реклами в местната телевизия. Той се разположи удобно на купения на старо кафяв кадифен диван във всекидневната на вехтия апартамент, отвори си кутия бира и вдигна крака на покритата с петна масичка, като през цялото време не спираше да превключва телевизора с дистанционното. Кристин бе на пода и си играеше с двете изпочупени Барбита, които бе извадила от кофата за боклук на съседите предишната седмица. Заплетените им коси още миришеха на гнили картофи, дори и след като няколко пъти ги бе измила с препарат за чинии.
— Хей, хлапе — каза Норман и потупа възглавницата до себе си — Искаш ли да видиш нещо интересно?
Кристин се бе настанила до него и бе разтворила широко очи при гледката на мъж и жена, които разгорещено се целуваха.
— Знаеш какво правят, нали? — попита Норман. — Опитват вкуса на езиците си.
Кристин се изкиска.
— Хубави ли са на вкус?
— Много хубави. Искаш ли да опиташ? — Той се наведе напред, така че лицето му дойде твърде близо до нейното и тя усети бирения му дъх да стопля носа й. — Отвори широко уста — нареди той, преди тя да успее да откаже.
Кристин направи каквото й бе казано — нали майка й бе казала да слуша Норман и да прави каквото й каже той? — и Норман тутакси навря езика си дълбоко в малката й уста. Гърлото й се изпълни със слюнка и за момент почувства, че не може да диша. Дръпна се назад, потискайки желанието да повърне.
— Хареса ли ти? — попита той, явно без да разбира колко й е неприятно. Кристин поклати глава, страхувайки се да говори, сякаш езикът му бе откраднал гласа й.
Норман се разсмя, измъкна от задния джоб на дънките си пакетче бонбони, извади червения бонбон, който беше най-отгоре и й го подаде.
— Мислиш ли, че това ще ти хареса повече?
Тя кимна и бързо пъхна бонбона в уста. Червените й бяха любими.
— Не казвай на майка си какво направи — предупреди я той, докато черешовият вкус се разтапяше на езика й.
Какво направи, чу го и сега да повтаря. Думите му рязко я събудиха и тя отново трябваше да потисне желанието си за повръщане. Погледна часовника на нощното шкафче до двойното легло. Беше четири и нещо, което означаваше, че е спала по-малко от час. Опита се отново да легне, но Джеф вече се бе размърдал на сън и бе проснал ръката и крака си в нейната част от леглото.
— Какво правиш? — попита сънено той.
— Само се опитвам да се наместя.
Кристин усети дланта му да обхваща лявата й гърда. Майтапиш се, помисли си тя.
— Какво правиш?
— Ти какво си мислиш, че правя? — Пръстът му почна да описва кръгове около зърното й, Джеф се приповдигна на лакът и придърпа тялото й обратно.