Абсолютно нищо й няма на Кристин, помисли си Том. Тя бе идеалната жена. Не мрънкаше за отговорности, нито се оплакваше, ако Джеф профука няколкостотин долара за кожено яке. Никога не му държеше сметка колко късно се прибира, нито колко е пил, нито колко се е надрусал. По дяволите, тя си затваряше очите дори за кръшкането му. Всъщност, от чутото тази вечер излизаше, че Кристин не отказваше даже и сама да се включи при случай.
Сексът с две жени винаги е бил любимата фантазия на Том. Гърдеста блондинка като Кристин от едната страна, грациозна брюнетка като Сузи от другата, и Том, щастливо притиснат между двете. Щеше да ги редува, да оправя едната отпред, другата отзад, после да ги преобърне и да повтори целия процес в обратен ред, като върши неща, за които Лейни не би му позволила дори да говори.
Не че той би искал да ги прави с Лейни, която бе ниска и малко набита. Не беше като Кристин — изваяна и пищна. Естествено, Лейни винаги бе твърдяла, че циците на Кристин са изкуствени, но какво е значението от какво са направени? Платила бе за тях, значи си ставаха нейни, ако питаха него. Пък и си изглеждаха добре, така че на кого му пукаше, дали са направени от пластмаса? Веднъж бе предложил на Лейни (деликатно, според него) да попита Кристин за името на пластичния й хирург — по дяволите, дори бе готов лично да плати за такива цици, — в отговор обаче тя избухна в поток от гневни сълзи, изхвърча от стаята и се разкрещя как на Кристин никога не се било налагало да кърми две бебета, а той можел да се пръждосва в ада.
— Вече съм там — каза сега Том, пое си дълбоко дъх, издиша го и видя как се носи към предното стъкло. Измъкна цигара от джоба на ризата си, запали я, вдиша дълбоко и си представи, че е джойнт. Някъде беше чел, че марихуаната е добра срещу повръщане. — Ха! — изсмя се. Трябваше да си напомни да каже това на Лейни. Тя мразеше, когато той се надруса. „Незаконно е и безотговорно“ — казваше. — „Безотговорно“ — любимата й дума. — „Какво ще стане, ако се надрусаш, а някое от децата се събуди и пита за татко?“
Сякаш това изобщо е в царството на възможностите, помисли си той. Кога за последен път някое от децата му въобще беше питало за татко? Тригодишната му дъщеря Кенди се разплакваше само като се приближеше до нея, а Коуди, двегодишният му син, за когото всички казваха, че му е одрал кожата, изпадаше в неподправен ужас, когато Том се опиташе да го вдигне, като че ли Том бе някакъв непознат, влязъл по погрешка в къщата. Което си беше доста близо до истината, каза си той и се забави няколко секунди на знака „Стоп“, преди да последва Сузи по следващата улица.
Къде го водеше?
Въпреки че приличаше на баща си, Коуди всъщност се бе метнал изцяло на майка си, разсъди Том. Каквото и да правеше Том, колкото и да се мъчеше, нищо никога не бе достатъчно добро. Синът му плачеше и мрънкаше, малкото му телце се сковаваше в неумелата прегръдка на баща му, ръчичките му се протягаха към по-мекия, по-познат допир на майка му, малкото му кръгло личице се зачервяваше все повече и повече след всеки следващ хленч, докато не заприличаше на узрял домат, който ще се пръсне всеки момент.
Том потръпна. Веднъж, когато беше в Афганистан, действително бе видял главата на човек да се пръсва. Отстрани на пътя лежеше едно момиче. Изглеждаше ранена. Някакъв млад американски войник скочи от джипа си да й се притече на помощ, но момичето бръкна в мръсната си роба. Следващото нещо, което помнеше, беше как през изпълнения с дим въздух се разхвърчават откъснати крайници във всички посоки, а на състрадателния млад войник му липсваше главата.
Том почувства как му се повдига и преглътна няколко пъти, мъчейки се да го потисне. Откъде, по дяволите, бе изскочил този спомен? — запита се той, хвърли цигарата през страничния прозорец и пробва да поеме малко свеж кислород в дробовете си. Не му помогна. Въздухът бе лепкав и заседна като мокър целофан в гърлото му, заплашвайки съвсем да го лиши от въздух. Трябваше да спре колата. Имаше нужда да излезе навън, да се поразтъпче, да си възвърне кръвообращението, да спре да му се върти главата. Имаше нужда да се махне от тази тъпа кола без климатик, преди да повърне върху себе си.
Отклони старата Импала към бордюра и тъкмо се канеше да отвори вратата, когато видя БМВ-то на Сузи да спира малко по-надолу по улицата, сякаш го изчакваше. Какво прави? Дали нямаше да тръгне насреща му? Да не би да имаше намерение да се изправи срещу него? Просто се махай оттук, каза си той. Махай се веднага.