— Нещо като трийсетсантиметров пенис — каза Том по-силно, отколкото бе нужно, според Уил. Няколко от мъжете, които седяха в непосредствена близост, се извърнаха в тяхната посока, макар да се правеха, че не ги слушат.
— Вече си имам такъв — заяви Джеф, обърна половината си бира на един дъх и се ухили на някаква червенокоска в далечния край на бара.
— Вярно е — призна през смях Том. — Виждал съм го под душа.
— Обаче виж, за теб бих поискал още няколко сантиметра — подхвърли Джеф и Том отново се засмя, макар и не толкова силно. — Ами ти, братле? Ти нуждаеш ли се от някаква магическа интервенция?
— Съвсем добре съм си, благодаря. — Въпреки ледения климатик Уил бе почнал да се поти под синята си, закопчана догоре риза и за да не се изчерви, се втренчи в огромния зелен неонов алигатор на отсрещната тухлена стена.
— Ау, нали не съм те засрамил? — подразни го Джеф. — Мамка му, човече. Хлапето има докторска степен по философия от „Харвард“, а се черви като момиченце.
— От „Принстън“ — поправи го Уил. — Пък и още не съм си завършил дисертацията. — Той почувства как червенината плъзва от страните към челото му и се зарадва, че помещението бе толкова задимено. Трябваше вече да съм завършил тъпата дисертация, помисли си.
— Престани, Джеф — предупреди го иззад бара Кристин. — Не му обръщай внимание, Уил. Той просто е гадняр, както винаги.
— Да не се опитваш да ми кажеш, че размерът няма значение? — попита Джеф.
— Казвам ти, че пенисите са някак доста надценявани — отговори Кристин.
Една жена наблизо се засмя.
— Самата истина — изрече в чашата си тя.
— Е, ти би трябвало най-добре да знаеш — заяви Джеф на Кристин. — Хей, Уил. Разправях ли ти за онзи път, когато аз и Кристин правихме тройка?
Уил отклони поглед настрани, очите му обходиха тъмните дъбови дъски на пода и се плъзнаха по отсрещната стена, без да се фокусират, докато накрая се спряха на голяма цветна снимка на лъв, нападащ газела. Никога не се бе чувствал удобно с тези сексуално натоварени шегички, в които Джеф и приятелите му като че ли бяха ненадминати. Реши обаче, че трябва по-упорито да се постарае да се впише. Трябваше да се отпусне. Нима не беше това основната причина да дойде в Саут Бийч — за да се махне от стреса на академичния живот, да излезе в истинския свят, да се свърже отново с по-големия си брат, когото не бе виждал от години?
— Не мисля, че някога си го споменавал — каза той, изтръгвайки насила смях от гърлото си. Щеше му се да не се чувства толкова възбуден.
— Тя беше наистина хубавка, нали Криси? — попита Джеф. — А как й беше името? Помниш ли?
— Мисля, че Хедър — небрежно отговори Кристин, притиснала длани отстрани на късата си впита черна пола. Дори и да се притесняваше, с нищо не го показа. — Готов ли си за още една бира?
— Готов съм на всичко, което си склонна да ми предложиш.
Кристин се засмя, многозначителна полуусмивчица се заигра в ъглите на дъговидните й устни, и преметна коса от дясното на лявото си рамо.
— Веднага пристига по още една наливна „Милър“.
— Само така, моето момиче. — Мъжественият смях на Джеф отново изпълни помещението.
Една млада жена си проправи път сред мъжете и жените, застанали в тройна редица около бара. Около двайсет и седем-осемгодишна, средна на ръст, по-скоро слаба, тя имаше дълга до раменете тъмна коса, която падаше върху лицето й и не позволяваше да се видят добре чертите й. Носеше черни панталони и скъпа на вид бяла блуза. Уил си помисли, че вероятно е копринена.
— Може ли едно мартини с нар?
— Веднага — отзова се Кристин.
— Не е спешно.
Младата жена втъкна кичур коса зад лявото си ухо, при което разкри деликатна перлена обеца и мек, приятен профил.
— Ще седна ей там — тя посочи към празна маса в ъгъла под един акварел на препускащо стадо слонове.
— Какво по дяволите е мартини с нар? — попита Том.
— Звучи отвратително — добави Джеф.
— Всъщност е доста добро. — Кристин взе празната чаша на Джеф и я замени с пълна.
— Наистина ли? Добре тогава, дай да го опитаме. — И Джеф описа с пръсти кръг във въздуха, показвайки, че поръчката му включва Том и Уил.
— Десет долара от всеки, за който пръв свърши своето мартини с нар. И без задавяне и плюене.
— Давай — бързо се съгласи Том.
— Ти си луд — каза Уил.