— Благодаря.
— На хубаво и чисто. Какво е това? Сапун „Айвъри“?
Тя кимна.
— Как беше ваната?
— Добре.
— Не беше ли твърде гореща?
— Не.
— Добре. Не трябва да вземаш прекалено горещи вани. Не е здравословно.
— Не беше прекалено гореща.
— Аз оправих бъркотията във всекидневната.
Бъркотията във всекидневната, помисли си Сузи. Сякаш се е появила от само себе си. Сякаш той нямаше нищо общо.
— Благодаря.
— Ще трябва да си купим нова лампа.
Тя кимна.
— Ще трябва да я удържа от джобните ти.
— Разбира се.
— Струва ми се, че и без това ти давам прекалено много. Щом можеш да си позволиш да ги харчиш за среднощни кина и места като „Дивата зона“.
Сузи почувства как тялото й се сковава. Последното нещо, което искаше да преговарят, бе „Дивата зона“. Размърда се в ръцете му, склони глава към него и вдигна устни към неговите, надявайки се да го разсее.
Помисли си за Уил, за сладката нерешителност на целувката му, докато устата на мъжа й силно притисна нейната. Разбира се, и целувките на Дейв отначало бяха такива сладки и нерешителни, спомни си тя. Такива меки. Меки и отпускащи, както и гласът му, първия път, когато се запознаха.
— Това е доктор Бигълоу — бе казала сестрата. — Той изследва рентгеновите снимки на майка ви. Би искал да говори с вас, ако разполагате с минутка.
— Насаме — спокойно и авторитетно бе добавил доктор Бигълоу. — Преди да дойде баща ви.
— Нещо не е наред ли? — бе попитала тя, мислейки си, че той е красив по един литературен начин. Тъмна къдрава коса. Високо чело. Силен нос. Хубава уста. Удивително дълги мигли, обрамчващи бледосини очи. Мили очи, бе си помислила тогава.
Беше я хванал за лакътя, внимателно я бе извел от болничната стая на майка й в коридора.
— Предполагам, че вие ще ми кажете.
— Не разбирам — бе отговорила тя, въпреки че разбираше всичко много добре.
— Как получи тези наранявания майка ви?
— Вече казах на другите лекари. Разхождаше кучето. Кракът й се оплел в каишката. Паднала по лице на земята и си ударила главата в бордюра.
— Вие видяхте ли я да пада?
— Не. Тя ни разказа какво се е случило, когато се прибра вкъщи.
— На вас?
— Аз и баща ми.
— На мен и баща ми — бе я поправил той, после смутено се бе позасмял. — Извинете. Мой досаден навик. Не казвате „Тя каза на аз, когато се прибра вкъщи.“ Казвате: „Тя каза на мен“. Това не се променя, само защото добавяте и друго лице. Мислех, че баща ви е бил на работа — продължил бе на един дъх.
— Какво?
— Казали сте на приемащите лекари, че по време на инцидента с майка ви, баща ви е бил на работа и че не е знаел нищо за това.
— Точно така. На работа беше. Не знаеше. Нямаше нищо общо с това.
— Не съм казал, че е имал. Вие това ли казвате?
— Какво? Не. Обърквате ме.
— Съжалявам… Госпожица Карсън, нали? — бе попитал, поглеждайки в картона на майка й. — Сузи? — бе добавил нежно, с глас, мек като захарен памук. — Защо не ми разкажете какво всъщност се е случило?
Тя бе поклатила глава.
— Не мога.
— Кажете ми, Сузи. Можете да ми се доверите.
— Нищо не се е случило. Краката й са се оплели в каишката на кучето. Паднала.
— Нараняванията й не съвпадат с вида падане, който описвате.
— Е, може и да не съм разбрала правилно. Казах ви, че не бях там. Не съм видяла какво точно се е случило.
— Мисля, че сте видяла.
— Не съм — възрази Сузи. — Не бях там.
— А вие как получихте тези наранявания, Сузи? Още един инцидент с кучето?
— Това не е нищо. Дори не си спомням как съм ги получила.
— Ами това? — И той посочи един червен белег на бузата й. — Вижда ми се доста прясно.
— Не зная за какво говорите.
— Баща ви е направил това, нали? Той е причинил контузиите на майка ви? Както и вашите — добави меко.
— Не, не е. Не знаете какво говорите. Свършихме ли?
— Не е нужно да го защитавате, Сузи. Можете да ми кажете какво действително се е случило. Ще отидем заедно в полицията. Ще го арестуват.
— А после? — гневно бе попитала Сузи. — Искате ли да ви кажа какво ще стане после, доктор Бигълоу? Защото мога съвсем точно да ви кажа какво ще последва. Майка ми ще се оправи, раните й ще зараснат, ще се върне вкъщи от болницата, ще оттегли всичките си обвинения срещу баща ми, както прави винаги. Тогава ще се преместим в друг град и всичко ще е наред за няколко седмици, а може би даже за няколко месеца и после, бинго — изненада! Всичко започва отначало.