Ели обожаваше тази песен. Сестра му бе с три години по-голяма от него и понякога, когато родителите му отново се нахвърляха един върху друг, той се втурваше в стаята й, пускаха радиото, той пееше, тя танцуваше, понякога го грабваше и го завърташе многократно, докато, изтощени и треперещи, не се сриваха на пода, а стаята продължаваше щастливо да се върти наоколо.
„Ти си танцуващата кралица“.
Но това бе, преди една мразовита нощ, в която майка им ги измъкна от топлите им легла, нахлузи им палтата върху пижамите, после ги натика в колата всред суровия студ и потегли по магистралата, без дори да провери, дали коланите им са закопчани. Тя плачеше и плюеше думи, които той не разбираше, но познаваше, че са лоши, само по начина, по който ги изстрелваше срещу предното стъкло. След това кара твърде дълго, накрая паркира пред един мотел в предградията, измъкна ги от колата, накара ги да газят в снега без ботуши, долнищата на пижамите им подгизнаха от леденостудените локви и двамата вече плачеха, докато стигнат до врата номер седемнайсет.
— Направи още седемнайсет — каза сега Джеф.
— Какво? — Керълайн се надигна на колене. — Още седемнайсет? Майтапиш ли се?
— Извинявай. Исках само да проверя, дали внимаваш.
— О, внимавам много добре.
— Седни на края на пейката. — Джеф се пресегна за единайсеткилограмовата щанга и Керълайн протегна длани. Той постави щангата в тях, дългите й, червени нокти я обхванаха. — Протегни ръцете още малко настрани. Така е добре. Хайде, издишваш, когато повдигаш. Опитай се да задържиш ръцете изпънати.
Детето Джеф си пое дълбоко дъх, когато видя как майка му блъска с ръце по вратата на мотелската стая.
— Пусни ме да вляза, копеле — крещеше тя в студения нощен въздух. — Зная, че си вътре.
След което вратата на стая 17 бавно се отваря, баща му застава там, само по боксерки и невменяема усмивка, а в леглото зад него седи някаква жена, със събран под брадичката си чаршаф.
Преди обаче Джеф да има време да разсъди какво прави баща му с тази непозната жена на това непознато място посред нощ, майка му вече го е избутала от пътя си, заедно със сестра му, крещи на жената, че е мръсна курва, издърпва чаршафа й, така че голите й гърди лъсват изцяло, а после се нахвърля върху нея и издира лицето й с дългите си червени нокти.
Точно като на Керълайн, осъзна сега той, наблюдавайки щангата в ръцете й да се вдига и спуска. Това ли бе отключило нежеланите спомени за майка му? Или може би разговорът в събота с Уил.
Наистина ли на майка му й оставаха само няколко месеца живот?
„Тъпи кучки“ — чуваше баща си да мърмори, развеселен и безразличен едновременно, докато гледаше как двете жени се бият върху мотелското легло.
— Много добре, Керълайн — каза Джеф, стараейки се гласът му да е нисък и тих. — Ти си много силна.
— Е, нали казват, че жените са по-силния пол.
— Мислиш ли, че е вярно? — Подаде й въженцето за скачане. — Една минута.
— Мисля, че в някои отношения, да.
— В какви отношения?
— Емоционални. — Почна да скача на место. — Вие, мъжете, сте доста по-крехки, отколкото си мислите.
— Нима не каза току-що, че на нас ни е много по-лесно?
— Да ви е по-лесно, не означава, че не сте по-крехки — загадъчно произнесе Керълайн.
За какво, по дяволите, говори — запита се Джеф, все по-изнервен от разговора. Не му харесваше, когато жените го караха да се чувства глупав.
— Пийни малко вода — предложи той, когато тя приключи със скачането.
Тъпи кучки, чу да казва баща му.
За известно време ще поживееш с баща си, говореше в следващия момент майка му.
Детето Джеф стоеше като истукан, мъчейки се отчаяно да сдържи сълзите, които чувстваше, че се събират в очите му, докато гледаше как майка му си мята дрехите в едно малко кафяво куфарче на леглото.
„Но аз не искам да живея с него.“ Той беше само на седем години. Десетгодишната Ели бе застанала на прага, с очи като чинии, и гледаше.
„Боя се, че нямаш избор. Баща ти не ми дава достатъчно пари, за да се грижа и за двама ви, а на мен ми писна да се карам с него за всяка стотинка. Така че, нека той да се грижи за теб известно време. Това ще отнеме малко от блясъка на госпожица Кларабел.“
Госпожица Кларабел бе името, с което майка му бе кръстила новата съпруга на баща му, въпреки че тя фактически се казваше Клеър. Джеф всъщност никога не я бе харесвал. Беше тънка и кокалеста и вечно притеснена за нещо. А сега, когато имаше и новородено бебе, когато и да се покажеше той, сякаш вечно й пречеше.