— Кой го казва? — Джеф разтри челото си. Бе почнало да му писва да го лъжат.
— Ами… майката на мъжа ми, например — отговори Сузи — или поне преди го казваше. Напоследък е доста болна. Рак.
— И майка ми има рак — каза Джеф, после поклати глава. Защо ли й го бе казал?
— Съжалявам.
— Не е нужно. — Джеф се размърда на прекалено тесния стол и вдиша аромата на прясно изпечен хляб. — Какво правиш, тук? — попита той.
— И аз щях да те питам същото — отговори Сузи. — За събота — поясни тя.
Джеф сви рамене. Тази игра се играе от двама, помисли си, макар честно казано, да не бе съвсем сигурен каква точно игра играеха.
— Какво да ти кажа? Просто трима приятели излязохме следобеда да се повозим.
— И съвсем случайно се оказахте пред моята къща?
— Ти се препъваш в кучешки каишки — многозначително произнесе той. — Ние пък излизаме на следобедни разходки.
Сузи кимна и погледна надолу към капучиното си.
— Приятелят ти ме проследи онази нощ. Познах колата му.
Джеф се засмя.
— Том никога не е бил особено добър в разузнаването.
— Защо ме е проследил?
— Защо не питаш него?
— Предпочитам да питам теб.
— И защо така?
— Не съм сигурна. Може би, защото имаш отзивчива физиономия — каза тя и замълча. — А приятелят ти — не.
— Ами брат ми? Какво е неговото лице?
Нова пауза и пак поглед към кафето.
— Какво искаш да чуеш?
— Защо избра Уил? — попита Джеф, неспособен да се възпре. Защо беше дошла да го види? Какво всъщност правеше тук?
Сузи се усмихна, макар ъгълчетата на устните и да се извиха надолу, а не нагоре.
— Помислих си, че изглежда мил.
— Мил?
— Безопасен.
— Мил и безопасен — отбеляза Джеф. — Явно печеливша комбинация.
Сузи се размърда на стола и погледна към тезгяха вляво.
— Тук имат чудесни на вид пасти.
— Колебаеш се, дали да не занесеш на мъжлето си малко гевречета?
— Мислиш ли, че можем да минем и без сарказъм?
— Мислиш ли, че можем да минем и без лъжи? — контрира Джеф.
— Извинявай. Просто, в момента животът ми е малко сложен.
— Животът проявява такава склонност, когато женени жени отиват в места като „Дивата зона“ на лов за мъже.
— Не ходих там, за да си хвана мъж.
— Просто не можа да устоиш на милия и безопасния.
— Не зная какво съм си мислила. Наистина не зная. Барманката ми донесе питието, каза ми за вашия бас. И изведнъж цялото нещо заживя свой живот. Действах импулсивно и очевидно съм направила грешка.
— Грешката ти беше, че избра погрешния човек.
— Така ли?
— Мисля, че знаеш това.
Сузи поклати глава, при което се видя изобилие от синини.
— Вече не зная какво зная.
— Мисля, че знаеш. Според мен, затова си тук. — Какви ги върша, учуди се Джеф сам на себе си. Наистина ли сваляше тази жена? Защо? Защото искрено се интересуваше от нея? Или защото брат му се интересуваше?
Сузи бавно свали очилата си. Под дясното й око се разкри жълт полумесец.
— Мислиш, че съм тук заради теб?
— А не си ли? — По-полека, каза си Джеф. Не го прави. Не стига, че мъжът й бе луд, ами биеше и жени. Кой знае на какво още бе способен? Макар, че мъже, които бият жени, обикновено са страхливци, помисли си той, и се боят да скочат на някой от своя калибър. А Джеф определено бе от неговия калибър.
— Мислех, че имаш приятелка — каза Сузи, отбягвайки въпроса му. — Кристин. Вярно ли е?
— Вярно е — съгласи се Джеф. — Кристин.
— Тя е много красива.
— Да, така е. — Не само беше красива, тя бе всичко, което искаше от една жена — авантюристична, разбираща, неосъдителна, страхотна в леглото. В действителност, Джеф не изпитваше желание да й изневерява и го правеше много по-рядко, отколкото си даваше вид. Но все пак, човек трябва да си поддържа имиджа, затова не е добра идея да оставяш някоя жена да се чувства прекалено сигурна. А в този случай бяха заложени и няколкостотин долара. Но по-важно и от парите бе, че по право той трябваше да спечели баса.
— Е, за какво тогава е всичко това? — попита Сузи.
— Ти ми кажи. Това бе твоя идея, забрави ли? — Джеф се облегна назад, преметна едната си ръка над високата облегалка, при което, и бездруго издутият му бицепс, изпъкна още повече.