— Противно на това, което си мислиш — бавно поде тя, — дойдох тук днес, понеже не знаех как по друг начин да се свържа с Уил и си спомних, че каза на мъжа ми къде работиш.
Джеф усети как цялото му тяло се стегна.
— Има ни в телефонния указател. Можеше да се обадиш. — Наистина ли бе изминала целия този път, за да говори за Уил?
— Искам да му предадеш едно съобщение — продължи тя, без да обръща внимание на забележката му.
— Не съм вестоносец — наежи се Джеф.
— Той ти е брат.
— Което не ме прави негов настойник.
— Моля те. Искам просто да се извиня. Зная, че го нараних. Прочетох го по лицето му.
— Мисля, че се надценяваш.
— Може. Но наистина ще го оценя, ако му предадеш, че съжалявам.
— Сама му го кажи.
— Не мога.
— Разбира се, че можеш.
— Ясно е, че скоро няма да ходя в „Дивата зона“.
Джеф стана.
— Няма да ти се наложи. Хайде. С колата ли си? Ще те заведа при него.
— Сега? Наистина ли мислиш, че това е разумно?
— Не зная. Никога не съм бил особено добър с „разумните“ неща.
— Нито пък аз.
— Идваш ли?
Сузи се изправи, поспря за миг да вдиша приятния аромат на прясно разтопен шоколад, после неохотно последва Джеф навън от пекарната, в жарката горещина на нахлуващото обедно слънце.
— Говори ли ти се за това? — питаше Кристин. Застанала бе до отворената врата на хладилника, облечена в ниско изрязана лимоненозелена тениска и къси, прилепнали дънкови панталонки. Дългата й руса коса бе събрана на хлабав кок на върха на главата. Дълги кичури се увиваха надолу покрай ушите й. Босите й крака, с лакирани в яркокоралов цвят нокти, шляпаха по евтиния линолеум.
Уил се взираше в нея от мястото си до кухненската маса. Той бе с дънки и бяла тениска. Неговите крака също бяха боси.
— Какво имаш предвид?
— През последния един час седиш и се взираш в тази купа с каша. Това ми подсказва, че нещо ти се върти в ума.
— Значи, не само красива, но и проницателна.
Кристин извади кутия пресен портокалов сок от хладилника и си наля една чаша.
— Харесва ми, когато говориш мръсотии. — Тя протегна кутията към него. — Искаш ли?
— Добре.
Кристин му наля и постави чашата на масата, после издърпа един стол и седна до него.
— Е, ще ми кажеш ли?
— Тя е женена — простичко каза той.
Нямаше нужда да го пита кого има предвид.
— Да, зная. Джеф ми разказа за малката ви екскурзийка до „Корал Гейбълс“.
— Защо съм такъв идиот?
— Как може да си идиот? Ти имаш докторска степен от „Принстън“.
— Още не съм си довършил дисертацията — напомни й той. — И повярвай ми, когато опре до жени, аз съм идиот.
— Е, не го преживявай. Това е част от твоя чар.
— Мислиш, че съм чаровен?
Кристин се засмя.
— Не мисля, че си идиот. — Тя вдигна чашата си и я чукна в неговата. — За по-добрите дни.
— Ще пия за това. — Те изпразниха съдържанието на чашите си.
— В колко часа почваш работа? — попита той.
— Не и преди пет. Ами ти? Имаш ли някакви планове?
— Не съм решил.
— Може да се помотаем, или да отидем на кино — предложи тя.
— Струва ми се, че се нагледах на достатъчно филми засега.
— О, вярно. Предполагам това означава, че и плажът отпада, а?
Уил се засмя.
— Господи, колко съм жалък.
— Само мъничко. Харесал си я; какво можеш да направиш?
— Как може да харесаш някого, когото дори не познаваш? — попита Уил.
— Струва ми се, че така всъщност е по-лесно — отговори Кристин. — Понякога, колкото повече познаваш някого, толкова по-трудно е да го харесаш. Колкото по-малко знаеш, толкова по-добре.
— Мисля, че ти си тази, която трябва да защити докторска дисертация.
— Ето, пак говориш мръсотии. — Тя въздъхна. — Извинявай. Всичко стана по моя вина, нали?
— Как може да си виновна за каквото и да е?
— Аз съм тази, която каза на Сузи за вашия бас и я помолих да избере теб.
— Не си знаела, че е женена.
Кристин сви рамене.
— Разбрах, че съпругът й бил доста зловещ.
— Зловещ е подценяване. Пичът е психопат.
— По-лош и от Том?
— По-умен от Том — обясни Уил. — Не съм сигурен кое е по-лошо. Мога ли да те попитам нещо?