Выбрать главу

Джеф вдигна чашата до носа си и подозрително помириса.

— Какво е антиоксидант? — Том попита Уил.

— Защо питаш него? — сопна се Джеф. — Той е философ, не учен.

— Да ви е сладко — каза Кристин и сложи другите две мартинита на тезгяха.

Джеф вдигна чашата си и изчака Том и Уил.

— За победителя — каза той. Тримата мъже тутакси отметнаха назад глави и погълнаха течността така, както останалият без дъх поглъща въздуха.

— Готово — провикна се Джеф и триумфално положи чашата си на бара.

— Исусе, какво гадно нещо — заяви Том с гримаса половин секунда по-късно. — Как пият хората такива лайна?

— А ти какво мислиш, братле? — попита Джеф, когато Уил доизпи последната глътка от питието си.

— Не е толкова зле — отговори Уил. Харесваше му Джеф да го нарича братле, въпреки че строго погледнато, те бяха само наполовина братя. Един и същ баща, различни майки.

— Но не е и толкова добре — каза Джеф и намигна, не на някого конкретно.

— На нея май й харесва. — Том кимна към брюнетката в ъгъла.

— Кара те да се чудиш какво ли още би й харесало — отбеляза Джеф.

Уил се хвана, че се е вторачил в тъжните очи на жената. Разбра, че са тъжни, дори и от това разстояние и на тази светлина, заради начина, по който бе подпряла глава на стената и гледаше в пространството без цел и посока. Даде си сметка, че бе по-хубава, отколкото му се стори в началото, макар и по един обикновен начин. Не беше поразително красива като Кристин с нейните смарагдовозелени очи, високи скули като на модел и чувствено тяло. Не, външността на тази жена клонеше повече към традиционното. Симпатична със сигурност, но без да е изключителна. Очите й бяха единствената отличителна черта. Те бяха големи и тъмни, навярно морскосини. Изглежда, сякаш е обзета от дълбоки мисли, каза си Уил и видя как един мъж се приближи до нея. Изпита неочаквано облекчение, когато тя поклати глава и го отпрати.

— Каква е според вас историята й? — чу се да пита на глас той.

— Може да е изоставената любовница на някой английски принц — предположи Джеф и доизпи остатъка от бирата си. — Или пък руска шпионка.

Том се захили.

— А може просто да е отегчена домакиня, която си търси малко странични забавления. Защо? Интересуваш ли се?

Дали наистина? — запита се Уил. Минало бе дълго време, откакто нямаше приятелка. След Ейми, помисли си той и потръпна при спомена за случилото се.

— Просто ми е любопитно — чу се отново да казва.

— Хей, Криси — провикна се Джеф, облегна лакти на бара и я повика с жест. — Какво можеш да ми кажеш за дамата с нара? — Той посочи с четвъртитата си челюст към ъгъла.

— Не много. Видях я за пръв път преди няколко дни. Влиза, сяда в ъгъла, поръчва си мартини с нар, дава щедри бакшиши.

— Винаги ли е сама?

— Никога не съм виждала някого с нея. Защо?

Джеф игриво сви рамене.

— Помислих си, че ние тримата бихме могли да се опознаем малко по-добре. Какво ще кажеш?

Уил си даде сметка, че е затаил дъх.

— Съжалявам — чу той отговора на Кристин и едва тогава можа да издиша стегнатата топка въздух, насъбрала се в дробовете му. — Всъщност не е мой тип. Но, хей, ти се пробвай.

Джеф се ухили като показа две бляскави редици перфектни зъби, които дори и прахолякът на Афганистан не бе успял да потъмни.

— Не е ли ясно защо обичам това момиче? — попита той компаньоните си. И двамата кимнаха удивено. На Том му се искаше Лейни поне малко да прилича на Кристин в това отношение — по дяволите, във всяко отношение, ако трябваше да бъде честен, а Уил се зачуди, не за пръв път, откакто бе пристигнал преди десетина дни, какво в действителност се въртеше в главата на Кристин.

Да не говорим за неговата.

Може би тя просто бе невероятно мъдра и приемаше Джеф такъв, какъвто беше, без да се опитва да го променя, нито пък да се преструва, че нещата стоят по друг начин. Очевидно двамата си имаха споразумение, което им харесваше, макар за него да не можеше да се каже същото.

— Имам една идея — заяви Джеф. — Хайде да се обзаложим.

— За какво? — попита Том.

— За това, кой пръв ще влезе в гащите на госпожица Нар.

— Какво? — Кикотът на Том разтърси помещението.

— За какво говориш? — нетърпеливо попита Уил.

— Сто долара — обяви Джеф и постави на тезгяха две петдесетдоларови банкноти.

— За какво говориш? — отново попита Уил.

— Много е просто. Една привлекателна млада жена седи съвсем самичка в ъгъла и просто чака чаровният принц да й налети.