— Дали го обичам? — повтори Кристин. — Ама че тежък въпрос.
— Бих казал, че е съвсем прост.
— Нищо не е просто.
— Или го обичаш, или не.
— Не съм мислила за това наистина. Предполагам, че да. По мой си начин.
— И какъв е твоят начин?
— Единственият, който познавам. — Тя стана. — Както и да е, достатъчно сърцеизлияния за един ден.
— Извинявай — тутакси каза Уил. — Не исках да те разстройвам.
— Не си. — Тя се пресегна и го погали по бузата. — Боже, колко си сладък. Наистина съжалявам, че си наранен, Уил. Бих желала да можех да целуна болното място и да ти мине.
— Внимавай какво си пожелаваш — засмя се Уил. Той стана и двамата се озоваха на две педи един от друг.
Няколко секунди останаха така, без никой да помръдва, с вперени един в друг очи, с тела, които бавно се полюшнаха едно към друго.
Ще ме целуне ли — запита се Уил. Можеше ли да причини това на Джеф?
Ще ме целуне ли — запита се Кристин. Мога ли да позволя това да се случи?
До тях достигна звук от превъртане на ключ в бравата на входната врата.
— Хей? — провикна се Джеф. — Има ли някой вкъщи?
Кристин бързо се отдръпна настрани.
— Джеф? — Тя излезе от кухнята, поемайки си няколко пъти дълбоко дъх. — Всичко наред ли е? Мислех, че цял ден ще си с клиенти.
— Часът ми в единайсет отпадна. Имам само няколко минути. Брат ми тук ли е?
Уил се показа на прага между кухнята и всекидневната. Джеф още стоеше до вратата.
— Случило ли се е нещо? — попита Уил.
— Някой иска да говори с теб.
В следващия миг, осветена в гръб от слънцето, Сузи застана на прага на къщата, като дух, излязъл от бутилка. Мекият й глас се разнесе от сенките.
— Здравей, Уил — каза тя.
11.
Том стоеше в остъкленото фоайе на розовата триетажна сграда на „Западен Флеглър“ и поне за петнайсети път разглеждаше указателя на офисите. Толкова много пъти го бе чел през последните шейсет минути, че го знаеше наизуст. Първи етаж: „Лаш, Картър и Крофт“, адвокати, апартамент 100; „Блейк, Фелдър и синове“, адвокати, апартамент 101; „Ланг, Кънингам“, адвокати, апартамент 102; „Торес, Салдана и Мендоза“, адвокати, апартамент 103. Втори етаж: „Уилямс, Сийфърт и Келър“, адвокати, апартамент 200; „Маркус Бренър, Скот и Локаш“, адвокати, апартамент 201; „Леви Аргирис, Кетълуърт“, адвокати, апартамент 202; „Сам Брайсън“, адвокат, апартамент 203. Трети етаж: „Тайсън, Родригес“, адвокати, апартамент 300; „Мишу, Брънтън, Бърнбаум“, адвокати, апартамент 301; „Абрамович, Леви и Кармишел“, адвокати, апартамент 302; и накрая „Полак, Шпитцър, Уолтън, Теперман и Роуи“, адвокати, апартамент 303.
— Как ще наречеш сто адвокати на дъното на океана? — попита на глас Том, крачейки напред-назад из тясното пространство. — Начало! — провикна се той, ухили се на собствената си шега и се зачуди, дали някой го е чул. Мястото изглеждаше пусто. Вляво от него имаше асансьор, а отзад стълба, но никой не ги бе ползвал, откакто бе пристигнал. — Бизнесът явно процъфтява — измърмори Том, мислейки си, че би могъл да почне от най-горния етаж и да върви надолу. — Здравейте господа Полак, Шпитцър, Уолтън, Теперман и Роуи. Поздравления госпожи Лаш, Картър и Крофт. Някой от вас, юридически копои, да е виждал бъдещата ми бивша жена? — Отново се ухили. Чудеше се колко ли време щеше да му отнеме да я открие. Със сигурност не повече от единия час, който вече бе изгубил да я чака долу.
Защо никой от тези големи клечки, адвокатите, не си бе споменал специалността, мамицата им? Със сигурност имаха такава. Толкова ли щяха да се счупят, ако дадяха малко пояснение? Например „Ланг, Кънингам“, Семейно право? Или „Сам Брайсън“, Специалист по разводи? Нещо — какво да е, — което да му даде ключ, да го упъти в правилната посока. Не, така би било твърде лесно.
А Лейни нямаше намерение да го облекчава.
Не че някога го е правила.
— Изобщо не трябваше да се забърквам с нея, на първо място — измърмори Том. Джеф го бе предупреждавал, казал бе, че е пиявица, а той заслужава нещо по-добро. Само че „по-доброто“ обикновено се свеждаше до някоя от изоставените любовници на Джеф, а Том се бе уморил цял живот да получава само втора употреба — първо от гардеробите на братята си, после от леглото на най-добрия си приятел. Искаше жена, която да не му се дава с предварителния печат за качество на Джеф и едно от нещата, които най-много харесваше в Лейни бе, че тя като че ли изобщо не се бе подала на неговия чар. „Просто не разбирам за какво е цялата тази суетня“ — бе казала една нощ, скоро след като бяха тръгнали заедно, и Том моментално се бе влюбил.