— Чакай да се обуя. — Кристин изчезна в спалнята, но продължи да се ослушва към стаята, от която току-що бе излязла. Какво възнамеряваше Сузи да каже на Уил? И по-важното, какво правеше тя с Джеф? Потършува из дъното на гардероба за сандалите си, нахлузи ги, без да си дава труда да ги разкопчава, грабна чантата си от тоалетката и се върна във всекидневната. Всички стояха замръзнали по местата си и се взираха един в друг нервно и очаквателно, като участници в дуел. — Добре, готова съм — погледна от Джеф към Сузи, после към Уил. — Добре, приятели. Не се притеснявайте. Не бързайте. Няма де се върна няколко часа.
— Съжалявам. Не исках да те изритам от апартамента ти…
— Нищо такова. Честно. Имам цял куп задачи за вършене. — Кристин се отправи към вратата. — Идваш ли? — попита тя Джеф, щом пристъпи в коридора.
— Веднага, бебчо.
— Джеф — внезапно го спря Сузи.
Той се обърна.
— Благодаря ти — каза тя.
— Всичко за една дама в беда. — Очите на Джеф се задържаха върху нейните, прониквайки право през тъмните й очила. Знаеш къде да ме намериш, казваха очите му. После напусна апартамента, затваряйки вратата след себе си.
— Беда? — попита Уил.
— Фигуративно казано — отговори след миг Сузи. — Как си?
— Аз? Добре съм. — Чувствам се като лайно, поправи се мълком. Да не говорим, че съм и адски объркан. А ти?
— Добре съм.
— Просто добре?
Тя кимна.
— Днес наистина е горещо.
— Това е Флорида.
— Предполагам.
— Да ти предложа ли нещо студено за пиене? — Уил предпочиташе тя да си свали очилата. Разсейваше се, ако трябваше да води разговор, без да й вижда очите. Какво правеше тук?
Наистина ли бе дошла да се извини? Какво правеше с Джеф?
— Вода? Сок? Сода?
— Нищо. Благодаря.
— Сигурна ли си?
— Може малко вода.
С препускащо сърце Уил отиде до мивката в кухнята. Какво искаше от него? Какво очакваше? Очакваше ли нещо? Какво правеше с Джеф?
Наля й чаша студена вода от чешмата и преди да се върне в стаята почака ръцете му да спрат да треперят. Сузи не бе помръднала от предишната си позиция, очилата й продължаваха да си стоят плътно на мястото, от лявата й ръка висеше огромната платнена чанта, сякаш всеки момент щеше да хукне. Уил се приближи и й подаде чашата.
— Благодаря.
— Заповядай, седни. — Той посочи към дивана.
— Благодаря — повтори тя и приседна на ръба, сякаш се боеше да се настани прекалено удобно, после отпи от чашата. — Водата е хубава и студена.
— Сам съм я направил — пошегува се той. И добави: — Хвана ме неподготвен. Не мислех, че ще те видя отново.
— Не бях сигурна, дали би искал — призна тя и наклони глава към него. — Няма ли да седнеш?
Уил потъна в противоположния край на дивана и зачака тя да продължи.
— Сигурна съм, че искаш да ми зададеш много въпроси.
— Не — отрече той. Какво правиш с Джеф, помисли си обаче.
— Онзи ден брат ти спомена къде работи — отговори тя, сякаш той бе изрекъл въпроса си на глас. — Отидох там да го попитам, дали не би ти предал съобщение.
— Не е нужно да обясняваш.
— Моля те. Искам.
— Виж, имам да ти обяснявам също толкова, колкото и ти. Аз съм този, който се появи пред къщата ти, неочакван и неканен…
— Женен ли си? — прекъсна го Сузи.
— Какво? Не.
— В такъв случай, бих казала, че задължението е мое.
— За какво?
— Трябваше да ти кажа.
— Защо?
— Защото трябваше. Дължах ти поне това.
— Нищо не ми дължеше. Беше просто любезна.
— Любезна? В какъв смисъл?
— В смисъл, че се съгласи с Кристин, че откликна на нашия бас.
— Видя ми се забавно. — Сузи се усмихна, ъгълчетата на устните й се извиха надолу, вместо нагоре. — Прекарахме приятно, нали?
— Да — съгласи се Уил.
— Знаеше ли, че приятелят ти ще ме проследи до вкъщи?
— Какво? Не — бързо отговори Уил. — И не ми е приятел.
— Радвам се.
— Той е идиот — каза Уил. — Истински откачалник. Явно ни е следил цялата нощ.
— Много лошо, че не му показахме нещо повече.
Очите на Уил се стрелнаха към нейните, въпреки че не можеше да види зад тъмните очила. Какво говореше тя? Че съжалява, задето се е отдръпнал само след една целувка? Че е искала нещо повече и това е истинската причина да дойде тук: не да се извинява, задето не му бе казала, че е женена, а понеже съжалява, че не са продължили? Само да можех да видя очите й, помисли си той и му се прииска да познаваше жените по-добре. Ако някой вълшебен дух внезапно се появи и ми предложи да ми изпълни едно желание, това ще си поискам, каза си, като си спомни вица, разказан от Джеф в бара.