— Сузи Бигълоу. — Тя се приведе напред, сякаш имаше да му съобщи нещо важно, и той направи същото. — Да даваме ли направо?
— Добре — каза Уил, но вътрешно си мислеше: какво направо? За какво говори тя? Започваше да се чувства така, сякаш бе влязъл в кино пет минути след началото на филма и вече бе пропуснал съществена информация.
— Какъв е залогът? — попита тя.
— Какво?
— Разбирам, че вие, момчета, сте се хванали на някакъв бас — обясни Сузи и блестящите й сини очи се разшириха в очакване той да потвърди онова, което тя очевидно вече знаеше.
— Какво точно ви каза Кристин?
— Сервитьорката ли? Не много.
— Тя всъщност е барманка. — Уил си прехапа езика. Какво му ставаше? Защо ли му трябваше да я поправя? Всичко щеше да опропасти, ако не внимаваше. Знаеше си. — Какво ти каза?
— Че вие, тримата, сте се хванали на някакъв бас и че ще спечелиш, ако избера теб.
Уил имаше чувството, че вътрешностите му се преобръщат. Какво искаше да каже тя — че Кристин е скроила цялата работа? Че той всъщност не е спечелил нищо?
— Колко ще вземеш, ако излезем оттук заедно?
— Двеста долара — сконфузено призна Уил.
Тя изглеждаше впечатлена.
— Уау! Хич не е зле.
— Съжалявам. Не искахме да те обидим.
— Кой е казал, че съм обидена? Това са много пари.
— Мога да си тръгна, ако искаш.
— Нямаше да те карам да дойдеш, ако исках да си тръгнеш.
Сега вече Уил бе по-объркан от всякога. Какво им ставаше на жените? — зачуди се той. Да не би генетично да бяха неспособни да водят праволинеен разговор?
— Просто искам всичко да е ясно от самото начало — продължи тя. — Няма да спя с теб, ако това си мислиш, така че можеш да изхвърлиш тази конкретна мисъл от главата си.
— Смятай я за изхвърлена — заяви той, а през тялото му премина неочаквана вълна на разочарование.
— Обаче съм повече от щастлива да поседя тук и да изпия няколко питиета с теб. После ще излезем заедно, може да се поразходим по плажа и всеки да си поеме по пътя. Как ти звучи?
— Звучи ми съвсем справедливо — каза Уил. А всъщност си мислеше: звучи ми тъпо. Но какво, по дяволите, няколко питиета бяха по-добре от нищо. Може би тя щеше да си промени решението.
— Няма да си променя решението — заяви Сузи, сякаш прочела мислите му. — Но се чувствай свободен да кажеш на приятелите си, каквото си искаш.
— Не съм от тези, дето се целуват и бързат да разкажат. Или не се целуват и пак казват — добави Уил и тя се засмя, за което той се почувства неимоверно благодарен.
— Ти си някак готин — каза тя. — Може пък и да спя с теб. Просто се шегувам — побърза да поясни. — И така, каква е работата? Не пиеш ли?
— Не, пия. Разбира се. Една наливна „Милър“ — каза на минаващата сервитьорка. Посочи мартинито на Сузи. — Разбрах, че нарът е полезен.
— Особено, когато го комбинираш с водка — каза през смях тя, докато надигаше чашата към устните си.
Уил реши, че харесва смеха й — изненадващо плътен и гърлен.
— Според мен, доброто здраве е комбинация от късмет и гени, повече от всичко друго — заяви тя.
— Биологията е съдба — съгласи се Уил.
— Какво?
— Съгласен съм — побърза да поясни той.
Сузи се усмихна.
— Е, с какво се занимаваш?
— С нищо.
Усмивката й стана по-широка, две дълбоки трапчинки обрамчиха малката й уста. Сините й очи примижаха развеселено.
— С нищо?
— Е, не съвсем с нищо.
— Не съвсем с нищо или съвсем с нищо? — подразни го тя.
— Звуча като пълен кретен, нали? — попита Уил, изказвайки мислите си на глас. Какво толкова, по дяволите — тя вече бе заявила, че няма да спи с него. Какво имаше да губи?
— Поеми дълбоко дъх — каза му тя. — Вече спечели баса. Знаеш, че нищо няма да се случи между нас, така че не се налага да се стараеш толкова, за да ме впечатлиш. Можеш просто да се отпуснеш и да си прекараш приятно.
Уил отново постъпи, както му бе казано, пое дълбоко дъх и се облегна назад. Но отпускането бе съвсем друга работа. Кога за последен път се бе отпускал, що се отнася до жените? Всъщност, на него му се струваше, че думите „отпускане“ и „жени“ не могат да се сложат в едно изречение.
— И така, отново ще задам същия въпрос. С какво се занимаваш — когато не се занимаваш с нищо, искам да кажа?