— Не спах добре и не съм си сложила никакъв грим. — Тя отпи от кафето си. Огромната чаша успешно прикри по-голямата част от лицето й.
— Без грим изглеждаш по-добре — отбеляза Уил. — Защо не си се наспала?
— Не зная. Май се притеснявах за онова, дето каза Том, че щял да убие съпруга на Сузи. Нали не мислиш, че го е казал насериозно? — Тя пак се сети за пистолета в дъното на чекмеджето и се запита, дали още е там.
— М-не — каза Уил, макар, в интерес на истината, да не бе убеден. Поведението на Том ставаше все по-нестабилно. Със сигурност бе само въпрос на време всичките тези приказки да експлодират в нещо доста по-зловещо.
— Предполагам, че това ранно позвъняване по телефона ти е попречило да спиш — каза Уил в опит да изтрие мислите за Том от съзнанието си. — Любезно е от страна на Джеф да отиде по-рано. — Той се приближи до хладилника и се пресегна за яйцата. — Две или три? — попита.
— Две.
Уил извади две грамадни яйца с кафяви черупки от кутията.
— С мляко ли ги предпочиташ или с вода?
— По твой избор — отговори Кристин.
— Аз ги предпочитам с вода. Така стават по-пухкави.
— Тогава да са по-пухкави. — Наблюдаваше го как чупи яйцата в една купа, после добавя вода, сол и пипер. — Обзалагам се, че си правил това за Ейми през цялото време.
— Понякога — отговори Уил. Споменаването на името й опари кожата му като ужилване на оса.
— И при все това, тя те е напуснала? Какво му е станало на това момиче?
— Може да е предпочитала пържени филийки.
Кристин се засмя и отпи от кафето.
— Колкото повече научавам за нея, толкова по-малко я харесвам.
— Какво си научила?
— Само онова, което си казал на Джеф.
— Което той тутакси ти е разказал. — Беше по-скоро констатация, отколкото въпрос.
— Това проблем ли е?
— Той винаги ли ти казва всичко?
— Джеф не е точно господин Дискретност.
— На мен нищо не ми казва — призна Уил.
— Мъжете като Джеф не говорят с други мъже — разбиращо отсъди Кристин. — Не и за лични неща. За тях говорят с жени. — Тя остави чашата си на масата, повдигна десния си крак, така че да подпре пета на седалката на стола си, при което се разкри част от вътрешната страна на бедрото й, и подпря брадичка на коляното си.
Уил бързо извърна поглед, наведе се към печката и извади от шкафа под нея един тиган. После се върна до хладилника и намери маслото в дъното на второто рафтче. Сложи малко в тигана и почака да зацвърчи.
— Какво друго ти разказа Джеф за мен? — попита, стараейки се да звучи небрежно.
— В какъв смисъл?
— Радва ли се, че дойдох? Или няма търпение да си тръгна?
— Радва се, че дойде, Уил — отговори Кристин и отново отпусна крака си на пода.
— Той ли ти го каза?
— Не беше нужно.
— Тогава откъде знаеш?
— Защото познавам Джеф. Повярвай ми. Радва се, че си тук.
Повярвай ми. Защо хората само повтарят това? — Уил си припомни сопването на Том, докато изливаше съдържанието на купата в тигана. Яйцата бързо бухнаха и стегнаха. Знаеш ли, че броненосците в щата Флорида страдат от амок? — чу въпроса му.
— Той ме плаши — отбеляза Уил.
— Джеф ли? — попита Кристин, видимо озадачена.
— Том — поправи я Уил, изключи котлона и разбърка яйцата с гумена шпатула. — Извинявай. Мислех си за снощи.
Кристин го гледаше как продължава да бърка яйцата и същевременно се протяга към шкафа за чиния.
— А знаеш ли мен кой ме плаши?
— Кой?
— Доктор Бигълоу.
— Съпругът на Сузи — каза Уил, макар да нямаше нужда от пояснение. — Да, доста плашещ тип. — Прехвърли яйцата от тигана в чинията и я постави пред Кристин.
— М-м-м. Изглеждат фантастично. Ти няма ли да хапнеш?
— Може да си взема от твоите.
— Няма начин — пошегува се Кристин, придърпа чинията по-близо и поднесе една хапка към устата си. — Това са най-хубавите бъркани яйца на света.
— Радвам се, че ти харесват.
— Някой наистина трябва да застреля копелето — заяви Кристин и лапна още една хапка.
— Какво?
— Извинявай. Просто разсъждавам на глас. Искам да кажа, тоя тип очевидно е психопат. Да ви заплашва тримата онзи ден, да идва снощи в бара, да ме сваля. — Преглътна нов залък. — Предполагам, че трябва да съм благодарна задето ме сваля, а не ме поваля. Това го пази за Сузи. Пичът заслужава да го гръмнат — добави с пълна уста. — Не мога да повярвам, че действително ми се стори чаровен.