— Уил е направил кафе?
— И бъркани яйца.
— Том никога нищо не прави — отбеляза Лейни. — Освен бели — добави ненужно.
— Да ти донеса ли една чаша? — попита отново Кристин.
Лейни поклати глава.
— Не, благодаря.
— Искаш ли да седнеш? — Кристин посочи към дивана, където одеялото на Уил бе прилежно сгънато в единия край. Надяваше се Лейни да откаже, както за кафето и да измърмори някакви извинения, задето я бе обезпокоила толкова рано сутринта, но тя изглеждаше благодарна за предложението, потъна в меките възглавници и няколко пъти си пое дълбоко дъх. — Добре ли си? — попита Кристин и седна до нея.
— Всъщност, не. Чу ли за последния номер на Том?
Кристин кимна и придърпа робата над коленете си.
— Не искахме да викаме полицията. Наистина — каза Лейни. — Но какъв избор ни остави той? Какво друго можехме да направим? — Тя вдигна ръце във въздуха с дланите нагоре, пръстите й се свиха и отпуснаха, сякаш търсеха отговори. Кристин забеляза, че все още носи брачната си халка. — Цял ден ме следеше, първо до адвокатската кантора, после във фризьорския салон, където направи най-ужасната сцена, крещя ми пред всички и наговори такива отвратителни неща, че няма да повярваш. А после, около вечеря, паркира на улицата пред дома на родителите ми и седя там повече от час, вторачен в къщата. Майка ми толкова се разстрои, че не можа нищо да хапне. Баща ми така се ядоса, че искаше да излезе и лично да се разправя с него, но ние го помолихме да не го прави, затова извика полицията. Те дойдоха и го отведоха в управлението. Но не са могли да го задържат — формално, той не беше направил нищо незаконно, поради което се наложи тази сутрин да идем и да извадим ограничителна заповед срещу него. Не че смятам, че от това ще излезе нещо добро. Мисля, че даже още повече ще го ядоса. Какъв избор имам обаче? Опитах да се разбера с него, но без никакъв успех. Той не слуша. Никога не е слушал. А не мога да му позволя да ме преследва денем и нощем. Не мога да му позволя да разстройва родителите ми и да плаши децата. И съм наистина уплашена, Кристин. Ами ако направи нещо откачено? Ако се опита да отвлече децата?
— Не мисля, че ще направи подобно нещо.
— И аз така си мислех. Мислех си, че колкото и да е луд, никога не би направил нещо, с което да нарани мен или децата. Сега обаче не съм толкова сигурна.
— Той просто е разстроен. Напускането ти го завари неподготвен.
— Как може да е неподготвен? От месеци го предупреждавам, че това ще се случи.
— Не е мислел, че действително ще го направиш.
— А какво друго да направя? — гневно попита Лейни. — Какъв избор ми остави?
— Никакъв — побърза да отговори Кристин. — Повярвай ми, Лейни, разбирам те. Честно казано, дори се чудя, че го търпя толкова време.
— Той е мой съпруг, баща на децата ми. Опитах се да бъда търпелива и да проявя разбиране. — Тя почна нервно да върти халката на пръста си.
— Зная, че е така.
— Откакто се върна от Афганистан, не е същият. Не спи; почти не яде; всяка нощ има кошмари. Един Господ знае какво е видял там, какво е правил… — Гласът й замря.
— Той има нужда от помощ — предположи Кристин.
— Разбира се, че има нужда от помощ — сопна се Лейни. — Но не ще и да чуе за терапия. Казва, че щом Джеф няма нужда, и той нямал. Няма начин да отиде.
— Тогава значи си направила всичко възможно — заключи Кристин. — Трябва да се погрижиш за себе си и за децата.
— Казвах му, че това ще се случи. Колко пъти му го казвах? — попита Лейни. — Повтарях му, че ако не спре да пие, ако не престане да прекарва половината нощ навън, аз няма да седя и да го чакам.
— Достатъчно си го предупреждавала — съгласи се Кристин.
— Що се отнася до него, аз му бях просто удобна, някой, който да му готви и да му топли леглото. Опитах се да разговарям с него, но нищо не можеш да му кажеш. Той не слуша. И защо да слуша? Та той знае всичко.
— Никой не те обвинява, че го напускаш.
— Направих всичко по силите си да е щастлив. Никога не съм го притискала да си намери по-добра работа, никога не съм се оплаквала за пари, пусках го да излиза с Джеф, когато си ще. Всичко, което съм искала, бе да се прибира по нормално време. Но в някои нощи той не си идваше до три, четири часа през нощта. Теб, може би не те е грижа по кое време се прибира Джеф вкъщи…
Кристин се канеше да я прекъсне, но Лейни не бе свършила.
— … но ние имаме две деца, две деца, които не бива да се събуждат с плач посред нощ, понеже баща им е прекалено пиян, за да говори тихо.