— Не ти е било леко — обади се Кристин.
— Леко ли? — повтори Лейни. — Майтапиш ли се? Пробвай с невъзможно.
— Дала си всичко от себе си. Няма от какво да се чувстваш виновна.
— Че кой казва, че се чувствам виновна? — сопна се отново Лейни. — Не се чувствам виновна. Ядосана съм. Разочарована. Уплашена. Човекът си е изгубил ума. Вчера ми наговори най-болезнените неща. Не можеш да си представиш.
Кристин кимна, припомняйки си всички хули, отправени от майка й, когато я бе хванала с Рон върху нея преди повече от десетилетие. Думите бяха така смъртоносни, сякаш бяха изстреляни от оръжие и тъй пресни, сякаш бяха изречени едва вчера. Лейни беше права: не си представяше, нямаше нужда.
— А сега изведнъж е ужасно загрижен за децата? Глупости! Никога не го е било грижа за тях — заяви Лейни. — Още от първия ден. Колко пъти ми е казвал, че изобщо не ги е искал, че съм ги използвала, за да го вържа да се ожени за мен, че нарочно съм забременяла, макар той да бе този, който отказваше да ползва презервативи? Но това си е Том. Никога нищо не е по негова вина. Никога нищо не е било негова отговорност. Обвинява мен за всичко. По дяволите, би ме обвинил и за Афганистан, ако можеше. — Тя изтри сълзите, стичащи се по страните й. — Заяви дори, че не бил сигурен, че децата са негови. А сега изведнъж се изживява като баща на годината? Крещи, че не мога да му отнема децата? Заявява ми, че ще напусне работа и няма да плати нито грош за издръжка, че ако зависело от него, щял да ни остави да измрем от глад? Да ти звучи като човек, който обича децата си?
— Той просто е ядосан и разстроен. Щом веднъж се успокои…
— Няма да се успокои. Няма да стане разумен — заяви Лейни и изпусна дълбока, трепереща въздишка. — Ще си остане Том.
— Какво искаш да направим? — попита след дълга пауза Кристин.
— Джеф трябва да поговори с него. Той е единственият, когото Том слуша, единственият, който има шанс да пробие черупката му.
— Мисля, че се опита.
— Трябва да опита отново. Трябва да пробва по-упорито.
Кристин кимна.
— Баща ми иска той да освободи къщата до края на седмицата — съобщи Лейни, — казва, че иначе ще го обвини в самонастаняване.
— Това може би не е много добра идея — загрижено рече Кристин. — Може би трябва да му дадеш повече време да свикне със ставащото.
Лейни буйно поклати глава.
— Адвокатът ми казва, че отлагането на нещата само ще втвърди упоритостта на Том, да не говорим за правното значение. Нещо, свързано с установяването на прецедент. Не разбрах съвсем точно… — Тя скръсти ръце в скута си, кимна веднъж, после втори път, сякаш се стараеше да убеди сама себе си. — Не, Том трябва да си отиде. Джеф трябва да го убеди да си намери апартамент.
— Той може ли да си позволи? — предпазливо попита Кристин. — Има ли достатъчно пари дори за първия и последния наем?
— Има достатъчно пари да излиза и да пие всяка нощ, нали? — Лейни избухна в сълзи и скри лице в дланите си.
Кристин се премести по-близо до нея и я обгърна с ръце, без да е сигурна, дали няма да бъде срязана или отблъсната. Вместо това обаче, Лейни я прегърна здраво през кръста и зарови глава в гърдите й, хлипайки неудържимо.
— Няма нищо. Всичко ще бъде наред — утешаваше я Кристин. — Ще говоря с Джеф.
— Джеф тук ли е? — Уил попита симпатичната млада рецепционистка зад бюрото в приемната на фитнес „Елит“. Бе задъхан, понеже изкачи тичешком стръмните стъпала и смутено се засмя, оглеждайки салона за брат си. Може би не е зле да си запиша няколко тренировки, малко да се постегна, мислеше си той, докато гледаше как няколко човека вдигат тежести, а един треньор в сива фланелка без ръкави инструктира две жени, които изпълняваха серия лицеви опори.
Къде беше Джеф?
— Боя се, че не е тук тази сутрин — отговори Мелиса.
— Как така не е тук?
Мелиса безизразно се взря в него.
— Трябва да е тук — настоя Уил. — Шефът му се обади тази сутрин и го помоли да дойде по-рано. Той се изстреля толкова бързо, че си забрави портмонето. — Той протегна портфейла към нея, сякаш бе доказателство, че не греши.
— Не зная какво да кажа — заяви Мелиса, поглеждайки към мъжа със сивата тениска без ръкави. — Тази сутрин Джеф се обади и каза, че е болен. Повярвайте ми, Лари хич не беше доволен да чуе това.
— Джеф се е обадил да каже, че е болен?