Тя се засмя, от което синината с горчичен цвят на брадичката й се разтегли.
— Кафето е достатъчно. — Тя отпи, сякаш да докаже казаното. — Като не те видях, реших, че ти е писнало да ме чакаш и си тръгнал. Добре, че трябваше да ида до тоалетната, иначе щяхме да се разминем.
— Добре, че е трябвало.
— Радвам се, че си изчакал.
— Защо? — попита Джеф.
— Какво? — попита на свой ред Сузи.
— Какво правите тук, госпожо Бигълоу?
При споменаването на името й, Сузи трепна, сякаш Джеф я бе зашлевил по бузата.
— Не зная.
Той я изгледа как надига чашата с кафе до устните си и отпива дълга глътка. Носеше обикновена бяла блуза, а косата й бе хваната в ниска опашка с елегантна шнола. Ноктите й бяха лакирани в бледорозово, макар няколко от тях да бяха изгризани до кожа. Гримът прикриваше повечето синини. Джеф жадуваше да се пресегне през масата, вземе ръката й, да погали лицето й. Буквално изпитваше болезнено желание да я докосне. Защо? Около нея нямаше нищо чак толкова специално. Високо момиче с тъмна коса, малко кльощава, да използваме думите на Дороти. О, беше достатъчно хубава, това е ясно, но Джеф бе свикнал с хубави момичета. Те му се нахвърляха през цялото време.
Кое правеше тази толкова специална?
Дали, защото тя не се бе нахвърлила върху него, а бе избрала всъщност брат му и то неведнъж, а два пъти? Това ли я бе направило толкова неустоимо привлекателна за него? Затова ли той не можеше да си изясни какви са им отношенията, ако имаше такива изобщо? Затова ли я възприемаше едновременно като хитра лисица и уязвима жертва?
— Винаги ли носиш черно? — неочаквано попита тя.
— Какво?
— Когато и да те видя, си облечен в черно.
— Затова ли поиска да се срещнем? За да ме разпиташ за гардероба ми?
— Просто ми стана любопитно.
— Не е кой знае каква мистерия — обясни с нарочно остър тон той. — Нося черно, защото изглеждам добре в него. Защо ми звънна?
— Откъде знаеш, че звънях на теб?
Джеф се облегна назад, мъчейки се да не изглежда прекалено слисан. Изобщо не му бе хрумнало, че тя би могла да търси Уил.
— Искаш да кажеш, че си се обаждала на брат ми?
Сузи остави чашата си в чинийката.
— Не — призна тя след малко. — Обадих се на теб.
— Ами, ако беше вдигнал Уил?
— Не зная.
— Той ли щеше да седи тук сега, вместо мен?
— Не.
— Защо се обади? — повтори въпроса си Джеф.
— Защото исках да те видя.
Джеф кимна, сякаш сега, когато този факт бе установен, вече нямаше нужда от повече въпроси.
Сузи си пое дълбоко дъх и бавно го издиша.
— За да разсеем всякакви недоразумения — добави тя след моментно замисляне.
— Недоразумения? — Джеф се приведе напред, подпря лакти на масата и преплете ръце. Не му хареса как прозвуча това.
— Вчера, в твоя апартамент. Казах някои неща.
— Какви неща?
— Каквито не трябваше.
— Не си спомням да си казала нещо, особено нежелателно.
— Тебе те нямаше — обясни Сузи. — Стана по-късно.
— Казала си нещо на Уил?
— И на приятеля ти от бара, забравих му името.
— Том?
Тя кимна.
— Той се натресе. Очевидно беше разстроен. Имаше пистолет и не спря да го размахва. Помислих си, че е най-добре да се махна. А той каза нещо в смисъл: да ме простреля в крака, за да остана. — Тя си прочисти гърлото, вдигна поглед към тавана, после отново към Джеф. — И тогава аз предложих, вместо това да застреля съпруга ми.
Джеф кимна. Не показа, че вече знаеше всичко това от Уил и Том.
— Интересно предложение.
— Тъкмо там е работата. Не го имах предвид и изобщо не биваше да го казвам.
— На твое място не бих се безпокоил толкова. Не мисля, че някой ти е повярвал.
— Не съм толкова сигурна. Изражението на Том, когато го споменах…
— Напрегнато, нетърпеливо и леко налудничаво? — попита Джеф.
— Да. Именно.
— Обичайното изражение на Том — заяви през смях Джеф.
Сузи го погледна неубедено.
— Не зная. Изглеждаше доста въодушевен.
— Ти предложи ли му нещо?
— В какъв смисъл?
— Пари? Секс? Талон за „Макдоналдс“?
— Не е смешно, Джеф. Аз наистина съм притеснена.
— Том не би убил съпруга ти, само защото си предположила, че това би било добре — заяви Джеф. От друга страна, помисли си той, ако аз го бях предположил…