— А аз мисля, че ти трябва да напуснеш съпруга си.
Сузи се засмя.
— Как бих могла да го направя?
— Ще измисля нещо — обеща Джеф.
Кристин тъкмо сменяше чаршафите, когато чу входната врата да се отваря и затваря.
— Уил? — провикна се тя. — Ти ли си?
— Не, аз съм — каза Джеф, влезе в спалнята, тайничко душейки пръстите си да провери, дали бе премахнал всички следи от Сузи. — Да си виждала някъде портмонето ми? Май го оставих на тоалетката.
— Уил го взе — каза Кристин и на лицето й се изписа озадачено изражение. — Трябваше да ти го донесе в работата. Не се ли срещнахте? — Въобразявам ли си, почуди се Кристин, или Джеф наистина се сепна? Тя отмахна косата от лицето си и напъха раираната си синя риза в отрязаните дънки, очаквайки отговора му.
— Не бях на работа — призна след малко той.
— Не си бил?
— Не. — Нова пауза. — Излъгах те. Както и Уил. А после и Лари. Казах му, че съм болен.
— Защо? — попита Кристин. — Къде беше?
Отново пауза, по-дълга от предишните.
— Бях с Том.
— Какво? Защо? — попита отново Кристин, изучавайки лицето му. Почти виждаше как мозъкът му щрака като части на часовник. Тутакси разбра, че обяснява едни лъжи с други. Говореше нещо, че Том изперкал и трябвало да ходи да го успокоява, да го придумва да не направи нещо откачено. После още лъжи, че не казал истината на нея и на Уил, понеже не искал те да се притесняват. — Обикновено не ме лъжеш — отбеляза Кристин с тих глас, който не издаваше нищо. — Оказваш се много добър в това.
— Наистина съжалявам.
Кристин кимна, приемайки неискреното му извинение. Мъжете наистина ли си мислят, че жените са толкова наивни или просто не ги е грижа?
— Как е той? — попита тя, решавайки да се включи в играта му. — Успя ли да го успокоиш?
— Да. — Джеф въздъхна с нещо като облекчение, според Кристин, че измислицата му е била приета толкова лесно.
— Отне ми половината предобед — продължи той, ненужно украсявайки обясненията си, както често постъпват лъжците. — Буквално се блъскаше в стените, когато отидох. Наистина е разстроен от тази глупост с Лейни.
— Тя беше тук тази сутрин — съобщи му Кристин.
Тялото на Джеф тутакси се напрегна.
— Лейни е била тук? Защо?
— Иска да говориш с него.
— Е, ето ти тебе. — От гърлото му се изтръгна пресилен смях. — Мисията вече е изпълнена.
— Убеден ли си, че си му повлиял?
Джеф сви рамене. Жестът означаваше: Кой знае?
— Нали не мислиш, че действително ще направи нещо? — попита Кристин, все още усещайки как Лейни плаче в обятията й.
— Какво например?
— Да нарани Лейни или децата.
— Не. Разбира се, че не. Том знае само да заплашва и ругае.
— В Афганистан не е било само заплашване.
— Онова беше различно.
— Том обаче си е същият.
— Ще се оправи.
— Има пистолет.
— Не — каза Джеф. — Ние му го взехме. Забрави ли?
Кристин си представи пистолета на Том в чекмеджето на нощното й шкафче. Значи, все още е там, заключи тя.
— Той каза, че имал и други.
— Том казва много неща.
— Повечето от които ме плашат до смърт — призна тя.
— И точно заради това не ти казах къде отивам.
Тя се приближи до Джеф, обви врата му с ръце и вдигна устни към неговите.
— Толкова си мил.
Джеф леко я целуна, после се отдръпна.
— Трябва да вървя. Обещах на Лари да се опитам да отида следобед.
О, не, не си, помисли си Кристин, доловила лекия аромат на скъп парфюм по кожата му. Тя притвори изкусително очи и отново се протегна към него. Няма да се измъкнеш толкова лесно.
— Сигурен ли си, че нямаш няколко минутки?
— Ще ми се да имах.
— Тъкмо смених чаршафите. Хубави и чисти.
— Звучи твърде съблазнително, но не мога.
— Можем да го направим и прави — подразни го Кристин. — Да си спестим време. Направо тук, до стената.
— А ако Уил се върне и ни намери?
Кристин се усмихна.
— Предполагам, че бихме могли да го поканим да се присъедини.
Джеф се засмя и заотстъпва към коридора.
— Да отложим мача?
— Не зная — каза тя провлачено и почна да разкопчава копчетата на блузата си. — Може и да няма мач скоро.
— О, стига, бебчо. Не ми причинявай това. Наистина трябва да вървя. Нали не искаш да изгубя работата си?