Кристин се пльосна на оправеното легло.
— Добре. Разваляй играта. Върви на работа. Но да знаеш, че си ми длъжник.
— Така е, зная. — Джеф се върна до леглото и нежно я целуна по челото. — Ще се видим по-късно.
— Довиждане — подвикна след него тя. След секунди чу външната врата да се затваря.
Няколко минути седя в края на леглото, опитвайки се да проумее какво се бе случило току-що, да разбере какво точно означаваше всичко. Джеф я бе излъгал, което само по себе си бе необичайно. Беше излъгал също така брат си и шефа си и си призна едва, когато бе принуден да го направи. Признанието му обаче се състоеше от още лъжи, въпреки че при създалите се обстоятелства му правеше чест, задето се бе постарал да измисли нещо поне малко приемливо. Не всеки би се справил така, когато е притиснат.
Не беше в стила на Джеф и да отхвърля предложение за секс, независимо от обстоятелствата, колкото и да е рисковано за работата му. Нима не бе изгубил последната си работа точно, защото бе станал малко по-интимен с една клиентка?
Оставаше, следователно, само едно обяснение за лъжата му: той е бил с някоя друга.
Жена.
И не просто някоя, забърсана от фитнеса или в бара, която би използвал и захвърлил като мръсна салфетка. Не беше поредната победоносна резка в колана му, нито завоевание, с което да се хвали пред момчетата. Тази беше различна. Тя ползваше скъп парфюм и си струваше лъжата. Което означаваше, че връзката им бе повече от секс, че Джеф изпитваше нещо към тази жена и точно по тази причина не й бе казал истината.
Не беше трудно да се разбере защо не бе казал и на брат си, понеже така само се потвърждаваше онова, което Кристин вече знаеше.
Причината се казваше Сузи Бигълоу.
22.
До работата му имаше малко повече от десетина пресечки и Джеф реши да ги измине пеша. Беше хубав ден, слънчев и определено горещ, но не толкова влажен, както през изминалите седмици. Пък и той се чувстваше страхотно. Не че му се бе понравило да лъже Кристин. Не. Но изпита облекчение, че тя с такава лекота и без да задава въпроси, прие историята му за Том. Разсъди, че няма причина да й казва истината, не още, във всеки случай поне докато не разбере как стояха нещата със Сузи.
— Сузи — произнесе на глас и се наслади на усещането за името й върху устните си. Кога за последен път се бе чувствал по този начин във връзка с някоя жена?
Случвало ли се бе изобщо?
Отначало бе допуснал, че страстта му бе пламнала главно заради отхвърлянето, от привидното й безразличие към чара му, от заявеното предпочитание към брат му. Фактът, че бе омъжена само допринесе към нейната привлекателност. И все пак, тя се бе оказала твърде сложна, за да е просто съблазнителна. Колкото бе уязвима, толкова и неустоима и бе омотала ума му плътно като бинтова превръзка. До тази сутрин все още си мислеше, че ако й влезе в гащите, ще може най-накрая да я прогони от съзнанието си. Случи се тъкмо обратното обаче. Сега тя бе навлязла още по-дълбоко в главата му и сякаш бе гравирана като йероглиф от вътрешната страна на черепа му. Присъствието й проникваше във всяка негова мисъл. Не можеше и дъх да си поеме, без да усети крехкото повдигане и спускане на гърдите й върху своите.
Ставаше смешен, знаеше си го. Познаваше я от по-малко от седмица, за Бога. Пет дни! Как бе възможно жена, която едва познаваше, да успее до такава степен да го обсеби? Да, беше им добре в леглото, повече от добре, побърза да се поправи. Може би дори страхотно. Но каква беше онази поговорка? Дори когато е лош, сексът е добър?
Само че нещата не опират само до секса, даде си сметка Джеф. Той не я бе заковал, шибал, чукал. Друг път сексуалният акт винаги бе за него — за неговото удоволствие, за неговите нужди, за неговото задоволяване. Сега обаче, всичко, което бе направил със Сузи, беше за нейното удоволствие, за нейните нужди, за нейното задоволяване. От мига, в който бяха влезли в мотелската стая, всичко, което бе направил, бе направено за нея, не на нея. Действително бяха правили любов, разбра той и се закова на място, за пръв път осъзнавайки смисъла на тази фраза.
И тогава, какво точно означава това, запита се и постави единия си крак пред другия, насилвайки се да продължи да върви. Означаваше ли, че се влюбва?
— Не ставай смешен — каза сам на себе си и отново спря, зърнал отражението си в широката витрина на една местна туристическа агенция. Кой си ти, зачуди се, вторачен в непознатия отсреща. Какво си направил с Джеф?