— Изглеждаш и бездруго в доста прилична форма — каза Джеф и погледна едрите длани на Дейв. Длани, които той използваше, за да пребива една безпомощна жена, помисли си. Длани, с които я затиска, за да я изнасилва грубо. Ти, лайно нещастно, каза си той. Би трябвало да ти счупя шибания врат. Вместо това отбеляза: — Не мисля, че съм подходящият треньор за теб.
Лицето на Дейв доби развеселено изражение.
— Нима? И защо така?
— Джеф… — предупреди го Мелиса за приближаването на Лари.
— Някакви проблеми? — попита той.
Колко пъти бе задал този въпрос напоследък?
— Доктор Бигълоу? Аз съм Лари Арчър — представи се той и протегна ръка към Дейв. — Разговаряхме по телефона тази сутрин.
— Приятно ми е да се запознаем. — Дейв разтърси силно ръката на Лари.
— Виждам, че вече сте се запознали с Джеф. Доктор Бигълоу пита специално за теб — съобщи му той. — Каза, че чул някои много добри неща.
— За съжаление, изглежда Джеф не смята, че е подходящият човек за тази работа — заяви Дейв.
Лари незабавно се намръщи, което можеше да се види дори в профил.
— Нима? И защо така?
— Просто си помислих, че доктор Бигълоу ще е по-доволен, ако работи с главния — импровизира Джеф.
Лари присви подозрително очи.
— Сигурен съм, че ще се справиш страхотно — възрази той. — Приятна тренировка, доктор Бигълоу.
— Моля те, наричай ме Дейв.
— Приятна тренировка, Дейв. — Лари се върна при клиента си в дъното на салона.
— Наистина ли искаш да направиш това? — попита Джеф, когато Лари вече не можеше да го чуе.
— Води — каза Дейв.
Джеф трябваше да забива пети в пода, за да се удържи да не се метне върху Дейв. Един добър ритник в слабините, мислеше си той, един премерен удар във врата — това му стигаше да остане точно толкова безпомощен, колкото бе и Сузи. Представата за ръцете на това копеле върху тялото й караше кожата на Джеф да настръхне. Какво, по дяволите, правиш тук всъщност? Що за игра играеш? Джеф си задаваше тези въпроси мълком, решавайки, че каквато и да бе играта, той също би могъл да я играе. И да победи. Тренировка ли искаш, копеле такова? Ще ти дам аз една тренировка. Направо адска, каза си и се засмя.
— Предполагам, че трябва да загрееш няколко минути на пътечката.
— Предполагам, че трябва — съгласи се Дейв и стъпи на машината.
Задник, помисли си Джеф, включи я и бързо увеличи скоростта й от първо на четвърто ниво.
— Разбрах, че снощи си бил в „Дивата зона“ — каза и увеличи на пета скорост, после на шеста.
— Реших просто да се отбия и да проверя мястото — призна Дейв, тичайки без усилие.
— Това включваше ли и проверка на гаджето ми?
Дейв изглеждаше искрено изненадан.
— Не съм сигурен, че разбирам за какво говориш.
— Аз пък съм сигурен, че разбираш.
Веждите на Дейв се събраха в основата на носа му, сякаш наистина се мъчеше да проумее нещата.
— Барманката ти е гадже? Нямах представа.
Джеф засили пътечката на седма степен.
— Мислех, че си щастливо женен мъж.
— О, да — потвърди Дейв. — Много щастливо.
— Щастливо женените мъже обикновено не се мотаят наоколо и не свалят чужди жени.
— Тя това ли ти каза? Че съм я свалял? Съжалявам, ако съм я оставил с подобно впечатление. Честна дума, не съм — увери го Дейв и Джеф повиши на осма степен. — Доколкото си спомням разговора, тя каза, че имала известен опит като манекенка — продължи той, движейки се в крачка, все още дишайки с относителна лекота. — Аз пък случайно познавам една голяма клечка сред фотографите. Снима топ манекенки. Снимките му са във всички списания. Обещах да ги свържа. Това е всичко.
— А-ха. Как се справяш с тази скорост? — попита Джеф.
— Като разходка в парка — отговори Дейв.
— Мислиш ли, че би могъл още малко?
— Давай.
Джеф увеличи от осем на девет и още по-бързо до десет, така че сега Дейв бягаше спринтово, един километър за пет минути. След две минути Дейв бе започнал да диша малко по-трудно. Ето ти, нещастнико, можеш да си пръхтиш така, докато сърцето ти се пръсне. Джеф го остави да бяга още две минути, гледаше как лицето му от розово стана червено и по темето му потече пот. Натисна бутона за изключване, чак когато видя, че Лари го гледа от другия край.