— Двайсет лицеви опори — каза той и посочи пода.
Дейв се засмя и тутакси се подчини, протегна крака зад себе си, сгъна ръце в лактите и почна да се оттласква от пода с длани.
— По-бавно — инструктира го Джеф и сложи на гърба му двайсеткилограмова тежест. Ако Дейв действително искаше той да „дава“, Джеф щеше да е повече от щастлив да му услужи. Какво правиш тук, задник такъв? Да не си мислиш, че е толкова лесно да ме уплашиш, колкото някоя жена, наполовина на моя ръст и тегло? Да не си мислиш, че ще ме впечатлиш, само защото можеш да направиш няколко лицеви опори? Ще ме впечатлиш, друг път, ти надут боклук такъв — продължи наум той.
— Навеждай малко по-ниско — изрече на глас. — Добре, сега вземи тези — каза, когато Дейв направи последната си лицева опора. Потта се стичаше от косата по бузите му, но Джеф все пак му подхвърли в ръцете тринайсеткилограмови дъмбели и го инструктира две минути да върви и повдига тежестите.
— Страхотно е за сърдечния ритъм, докторе. Да не говорим за бедрата — добави, когато забеляза загриженото изражение на Лари, когато Дейв потегли.
— Добре, сега лягай по гръб — инструктира го Джеф в края на двете минути, взе една надувна топка и я постави между краката на Дейв. — Ще изпълниш серия от сто коремни преси, прехвърляйки топката от ходилата към дланите.
— Сто?
— Прекалено много ли са за теб?
— Не-е — отговори Дейв и повдигна краката и трупа си едновременно, така че да прехвърли топката от ходилата към дланите си. — Лесна работа.
— Добре. Така този корем ще стане хубав и плосък. Забелязвам, че малко е почнал да увисва. Сигурен съм, че искаш да държиш средната възраст, колкото се може по-надалеч.
— Според мен, добра работа свършвам.
— Не е лошо — съгласи се Джеф. — И, като стана дума за работа, как така един ангажиран доктор като теб успява да си вземе свободни часове посред бял ден?
— Пропускам си обяда.
— Може би не е лоша идея. Давай по-бавно. Повдигай малко по-нависоко. Дръж тази брадичка по-ниско. — Копеле гадно. — Така е по-добре.
— Какво още имаш за мен? — попита Дейв, когато приключи с коремните преси.
— Серия повдигания на щанги, десет пъти — каза Джеф и добави четири плочи към вече тежката щанга, общо сто килограма. — Това би трябвало да укрепи цялото тяло. — Ако не те убие първо, помисли си Джеф. — Как е? Добре ли е така?
— Ще се справя с всичко, което предложиш — отговори Дейв и изръмжа от усилието, а рубиненочервеното му лице вече бе обляно в пот. Щом свърши десетте повдигания, той се хвана за коленете и се преви на две, дишайки тежко.
— Вземи си вода и ме последвай — инструктира го Джеф и вдигна една деветкилограмова медицинска топка от пода. Играта май вече не е толкова забавна, нали, задник?
Дейв напълни една конусообразна хартиена чаша с леденостудена вода от машината до прозореца и я изгълта.
— Къде отиваме?
— Стълби. — Джеф му подхвърли медицинската топка, докато излизаха от салона.
— Нагоре и надолу. Пет минути.
— Пет минути?
— Освен, ако не ти е прекалено много.
Дейв се усмихна, пое си дълбоко дъх и почна да тича надолу по стълбите.
— Нещо ухае приятно — отбеляза и се ухили. — И не мисля, че съм аз.
— На приземния етаж има пекарна.
— Забелязах. Може да се отбия като свърша тук и да взема пресни сладкиши. Ще изненадам жена ми със закуска в леглото утре сутринта. Мислиш ли, че ще й хареса?
Мисля, че ще й хареса да те види между челюстите на някой алигатор, помисли си Джеф.
— Аз самият никога не съм бил голям любител на пастите.
— Не знаеш какво изпускаш — намигна му Дейв.
— Още три минути — каза Джеф. — Само толкова бързо ли можеш?
— Ако искаш по-бързо — по-бързо — съгласи се Дейв, въпреки че когато стигна върха на стълбите в края на петте минути, вече почти пълзеше. — Добре. Какво следва?
Джеф го заведе отново вътре и посочи един висок лост.
— Дванайсет набирания.
— Много натоварена тренировка — каза под мустак Лари на Джеф, когато след шестото набиране Дейв се олюля бясно напред-назад на лоста. — Как се справяш? — попита той Дейв. — Джеф не те ли натоварва прекалено?
— Добре съм — излая Дейв, мъчейки се да овладее краката си.
— Може би трябва да я караш малко по-леко — прошушна Лари на Джеф.
— Лари смята, че трябва малко да позабавим темпото — каза Джеф. Вече бе почнал наистина да се забавлява. — Как мислиш?