— Какво, по дяволите, е това? — провикна се след него Том.
Мъжът побърза да изчезне през изхода на магазина.
— Кой беше този? — попита Картър и предпазливо се приближи.
Том разкъса плика, прегледа съдържанието му, очите му прескачаха от ред на ред, неспособен да проумее нито една фраза.
— Това да не е ограничителна заповед? — попита Картър и се наклони по-близо.
— Тази тъпа кучка.
— Жена ти е извадила ограничителна заповед срещу теб?
— Ще съжалява.
— Според това — започна Картър, намести си очилата и се доближи още по-плътно до него, — не ти се разрешава да се доближаваш на повече от триста метра от Илейн Уитман, родителите й или децата й.
— Моите деца — поправи го Том.
— Е, добре, на когото и да са, не можеш да се приближаваш на повече от триста метра от тях.
— Не мога, друг път.
— Ако го направиш, ще те арестуват.
— Тази тъпа крава.
— Хей, хей. По-кротко — предупреди го Картър и угрижено се огледа из все още претъпкания магазин. Няколко човека бяха престанали да разглеждат и се мотаеха наблизо. — Нали не искаш клиентките да си помислят, че имаш предвид някоя от тях?
Том смачка писмото в юмрука си, после ядосано го хвърли на пода.
— Това няма да й се размине.
Картър тутакси вдигна хартията и почна да приглажда гънките с пръсти.
— Да хвърляш нещата не означава, че са се оправили — поучително изрече той и отново пъхна писмото в ръцете на Том. — Трябва да подходиш умно към това. Трябва да премислиш всичко много внимателно.
Том бръкна в задния си джоб за мобилния телефон и се обади на Джеф в работата.
— Ти какво правиш тук още, чекиджия? — викна ядосано на Картър.
Картър отстъпи няколко крачки назад.
— Просто се опитвах да помогна — оправда се той, мъчейки се да звучи обидено и началнически едновременно.
— Искаш да помогнеш на някого ли? Тогава помогни на нея. — Том посочи една тийнейджърка с отрупани с блузи ръце. Картър тутакси се втурна на помощ.
— Фитнес „Елит“ — млад женски глас съобщи в ухото на Том.
— Дай ми Джеф. Спешно е.
— Боя се, че Джеф вече не работи тук.
— Какво? Какви ги говориш? — викна Том. Целият свят ли бе полудял? Какво ставаше?
— Джеф вече не работи тук — повтори гласът.
— Искаш да кажеш, че не работи днес?
— Искам да кажа, че вече не работи за фитнес „Елит“.
— И откога?
— Отпреди няколко часа.
— Напуснал ли е?
— Боя се, че ще трябва да питате него.
— Аз пък се боя, че ти нищо не знаеш, мамка му — сопна се Том и връзката тутакси прекъсна. — Мамка му! — Трябваше да се досети. Точно когато наистина му се налагаше да говори с Джеф, него най-удобно го нямаше. Набра номера на мобилния му телефон, но веднага се включи гласовата поща. Остави кратко съобщение — „Къде, по дяволите, си?“ — после опита да позвъни в апартамента му. Този път му вдигнаха на третото позвъняване.
— Ало? — обади се Кристин отсреща.
— Трябва да говоря с Джеф — съобщи Том без предисловия.
— Том?
— Джеф там ли е?
— Той е на работа.
— И на коя точно работа?
— За какво говориш? — попита Кристин.
— Явно Джеф вече не работи за фитнес „Елит“.
— Не ставай глупав. Разбира се, че работи там.
— Току-що им се обадих. Те твърдят обратното.
— Не разбирам — каза отново Кристин.
— Добре дошла в клуба. — И той затвори, преди Кристин да е имала време да каже още нещо.
— Нещо не е наред ли? — попита Уил, когато Кристин излезе от спалнята. Дългата й руса коса се спускаше по раменете, гримът й бе артистично нанесен, от лявата й ръка висеше чифт черни обувки с високи токчета, копчетата на леопардовата й блуза бяха разкопчани, гърдите й преливаха от черния сутиен.
— Мисля, че Джеф е бил уволнен — каза тя и се наведе да си обуе обувките.
Уил не каза нищо.
— Не изглеждаш особено изненадан.
Той се поколеба, търсейки най-добрия начин да съобщи на Кристин, че Джеф тази сутрин не бе ходил на работа.
— Зная, че Джеф не е бил на работа днес сутринта — каза тя, сякаш прочела мислите му. — Дойде си вкъщи, когато разбрал, че му го няма портфейлът. — И тя му разказа разговора им.
— Казал ти е, че е бил с Том? — повтори Уил, щом тя млъкна.