Цяло чудо е, че не тикнаха задниците ни в затвора при толкова случаи, мислеше си Джеф, докато вървеше към мотела. Само че вместо да завие наляво, той внезапно зави надясно, пресече улицата и решително продължи надолу по пътя, на първото кръстовище свърна наляво и две пресечки по-надолу пак наляво, сякаш бе привлечен от невидим магнит. Не се налагаше да гледа табелите на улиците. Можеше да намери пътя и със затворени очи.
Петнайсет минути по-късно, изморен и потънал в пот, той се озова на улица „Хюрон“ пред една сива двуетажна къща с бели щори и кървавочервена входна врата. Къщата на баща му. Два номера по-нататък, в бялата къща с черна входна врата, живееше най-близката приятелка на мащехата му, Кати — същата, която го бе съблазнила, когато бе едва четиринайсетгодишен. „Ти си много лошо момче“ — чуваше я да гука в ухото му. — „Мащехата ти е права за теб.“ После лежаха голи в широкото й легло, тя го напътстваше къде да си сложи ръцете, как да си използва езика, а той слушаше странните звуци, които тя издаваше и дрезгавия глас, с който му шепнеше „Кажи ми, че ме обичаш“ и забиваше нокти в гърба му. И той се бе подчинил, повтаряше й, че я обича отново и отново, може би дори си го бе мислил, прецени сега, кой знае? А после, един ден, две години след началото на тяхната авантюра, когато се върна от училище, видя голяма табела „Продава се“ в предния двор на къщата й. Няколко месеца по-късно табелата бе заменена с друга — „Продадено“. Следващият месец бе дошъл камион за пренасянето и тя замина, премести се със съпруга си и двете си малки дъщери в Ан Арбър, заради новата работа на мъжа си.
Джеф не я видя никога повече.
И никога повече не каза на друга жена „Обичам те“.
До тази нощ.
Какво ти става, запита се, усещайки похотливия смях на Кати да пропълзява по тялото му. Погледът му се отмести от прозореца на бившата й спалня на втория етаж към тясната, оградена с цветя бетонна алея на бащиния му дом. Какво правеше тук? Наистина ли възнамеряваше да се изкачи по стъпалата до тясната предна площадка и да почука на червената врата? Напълно ли си бе изгубил ума? Какво му ставаше? Виж ти, виж ти. Блудният син се завръща — представяше си как ще каже баща му, но продължи да мести упорито краката си напред. По дяволите, помисли си той. Беше му струвало много пари да дойде до Бъфало, пари, които сега трудно можеше да си позволи да похарчи, като вече нямаше работа. Беше предприел пътуването, за да угоди на сестра си, бе дошъл да види майката, която го бе зарязала като малък. Защо да не посети и бащата, който го бе напуснал емоционално горе–долу по същото време?
Две на цената на едно; да убиеш два заека с един куршум, печално си помисли Джеф и погледна към прозореца на всекидневната. Представи си баща си и мащехата си вътре, баща му заровен в някоя книга, мащехата му — заета с шиенето си. Как ли ще реагират като ме видят, зачуди се, после вдигна ръка и почука на вратата. Звукът отекна надолу по тихата уличка, оградена с дървета, възкресявайки годините на безразличие и пренебрегване. Джеф почувства тези години като отронени листа, кръжащи около главата му.
Никой не отговори на почукването, въпреки че на Джеф му се стори, че чува някой вътре да се движи. Просто се обърни и се върни в мотела, каза си той, но отново вдигна ръка и почука още по-настоятелно, юмрукът му многократно се стовари върху тежката дървена врата.
Някакви стъпки се приближиха неохотно.
— Какво има? — изръмжа отвътре женски глас. — Да не би да си забравил ключовете у приятелката си?
Вратата се отвори. Мащехата му стоеше от другата страна. По лицето й последователно се изобразиха гняв, изненада, удивление и накрая нескрит ужас.
— О, Боже мой — възкликна тя и се стовари върху вратата, сякаш Джеф бе забил юмрук в корема й. — Синът ми… — проплака тя.
Джеф се канеше да се пресегне, да я поеме утешително в обятията си, да я притисне до гърдите си, да й каже, че всичко е простено, че още имат време да оправят нещата помежду си.
— О, Господи. Какво се е случило? — настоятелно попита мащехата му. — Да не е станала катастрофа? Той добре ли е?
Бяха му нужни няколко секунди да осъзнае, че синът, който тя имаше предвид, не бе той, а Уил. Разбира се, каза си и отдръпна ръце, а тялото му се стегна като вледенено.
— Нищо му няма на Уил — с безизразен глас й съобщи той. — Добре е, всъщност, си прекарва по-добре от когато и да било.
Мащехата му се изправи в целия си ръст, студените й сини очи се присвиха. Тя бе почти сто седемдесет и четири сантиметра висока, дори и с опърпаните розови пантофи на краката си. Импозантна фигура, независимо колко небрежно е облечена, призна Джеф и забеляза, че гарвановата й коса бе прошарена на слепоочията, придавайки й вид на скункс, а тясното лице и почти липсващата горна устна само допринасяха за това. Джеф съзнаваше, че преценката му не бе особено добронамерена, като се имаше предвид, че на младини тя минаваше за хубавица, но пък какво, по дяволите? Неговият миг на великодушие бе отминал.