Зъбеше им се, внезапно разярен, и изглеждаше готов да фрасне някого. Нито Тод, нито Марк щяха да издържат и десет секунди в юмручен бой с Горди. Бяха присъствали на две такива сбивания по време на следването си и двете — бързи схватки в някой бар, в края на които прав оставаше само Горди.
Тод и Зола седнаха на канапето, а Марк си дръпна стола до кухненския плот. Невярващо се вторачиха в стената. Беше лабиринт от диаграми със стрелки във всички посоки, които свързваха десетки компании, фирми, имена и цифри. Горди се приближи към масата, където имаше полупразна бутилка текила от седемстотин и петдесет милилитра. Наля си в своята любима чаша за кафе и отпи, все едно е чай.
— Много си отслабнал, Горди — подметна Марк.
— Не съм забелязал. Пак ще напълнея. Не сме се събрали да обсъждаме теглото ми. — С чаша в ръка и явно без никакво намерение да предложи на приятелите си питие, Горди се приближи към стената и посочи снимката най-горе. — Това е Върховният сатана. Казва се Хайндс Ракли, адвокат от Уолстрийт, впоследствие започнал да се занимава с инвестиционни измами Състоянието му е едва четири милиарда, недостатъчно в наше време нещастникът да намери място във „Форбс“. Маловажен милиардер, ама има всичко: огромно жилище на Пето Авеню с изглед към парка, грамадно имение в Хамптънс, яхта, два частни самолета, съпруга кукла, обичайните неща. Завършил право в Харвард, после работил няколко години в голяма фирма. Не се вписал там, затова започнал самостоятелна практика със свои приятели, осъществил няколко сливания и сега е или собственик, или държи контрола на четири адвокатски кантори. И той като повечето милиардери е много срамежлив и предпочита уединението. Действа зад прикритието на много различни фирми. Издирил съм само няколко, но научих достатъчно.
Горди говореше на стената, с гръб към слушателите си. Хлътналите му ребра се очертаха, когато вдигна чашата към устата си. Беше измършавял потресаващо. Вече говореше спокойно, сякаш просто изреждаше факти, които е открил сам.
— Главният му инструмент е „Шайло Скуеър Файненшъл“, частна инвестиционна фирма, която се занимава с изкупувания на закъсали дружества със запорирано имущество — обичайните игри за Уолстрийт. „Шайло“ притежава солиден дял от „Варанда Капитал“, но не се знае колко точно, защото данъчните им документи съдържат минимални сведения. Въобще всичко, свързано с този тип, е пълна измама. „Варанда“ пък притежава солиден дял от Бейтриъм Груп. Както знаете, „Бейтриъм“ заедно с много други фирми е собственик на скъпата ни юридическа алма матер „Фоги Ботъм“. И още три такива. Не знаете обаче, че „Варанда“ притежава и нещо, наречено Лакър Стрийт Тръст в Чикаго, а „Лакър Стрийт“ е собственик на още четири печеливши юридически учебни заведения. Това прави общо осем.
От дясната страна на стената в големи кутийки бяха написани имената на „Шайло Скуеър Файненшъл“, „Варанда Капитал“ и Бейтриъм Труп. Под тях в прегледна редица се мъдреха имената на осем учебни заведения: „Фоги Ботъм“, „Мидуест“, „Посейдон“, „Гълф Коуст“, „Галвестън“, „Бънкър Хил“, „Сентрал Аризона“ и „Статън Айланд“. Под всяко име имаше цифри и думи, изписани много дребно и нечетливи от другия край на стаята.
Горди пристъпи към масата и си доля умерено количество текила. Отпи, върна се до стената и се обърна към тримата си приятели.
— Ракли започнал да събира висшите учебни заведения по право преди десетина години, неизменно под различно прикритие, разбира се. Не е незаконно да притежаваш частен юридически колеж, от който да печелиш, обаче той въпреки това се старае всичко да е скрито-покрито. Сигурно се притеснява да не би някой да надуши малката му мръсна схема. Е, аз го спипах. — Горди отпи още глътка и ги изгледа с широко отворени и пламнали от гняв очи. — През две хиляди и шеста година умниците в Конгреса решили, че всеки срещнат трябва да има възможност да подобри живота си, като се образова по-добре, затова постановили в общи линии, че всеки, включително ние четиримата, може да заемем каквато сума ни е необходима, за да се сдобием с образователна степен. Заеми за всички, лесни пари. За обучението, за учебници, дори за издръжка, независимо колко са, гарантирани от федералното правителство, разбира се.
— Това е всеизвестно, Горди — отбеляза Марк.
— О, благодаря ти, Марк. Ако обичаш, просто седи там, мълчи си и ме остави аз да говоря.
— Слушам, сър.
— Не е всеизвестно обаче, че след като Ракли се сдобил с юридическите учебни заведения, те започнали бързо да се разрастват. През две хиляди и пета година във „Фоги Ботъм“ имало четиристотин студенти. Когато ние се записахме през две хиляди и единайсета, записаните стигнали хиляда, колкото са и сега. Същото важи за другите му учебни заведения — всички имат по около хиляда студенти. Училищата закупили сгради, наели всеки що-годе грамотен преподавател, когото изкопали, платили големи пари на административни мениджъри с приемлива квалификация и, разбира се, се рекламирали като луди. Защо ли? Е, онова, което не е всеизвестно, е икономическият механизъм на тези учебни заведения.