Една полза от практикуването на право на улицата и без разрешение беше изчезването на всякакви задръжки. Докато дръзко вършееха из вашингтонските съдилища, Марк и Тод бяха свикнали да се представят за хора, каквито всъщност не бяха. След като бяха способни да застават пред съдии, като използват фалшиви имена и влизат в ролята на адвокати, със сигурност бяха способни да седнат и срещу Хайндс Ракли и да се държат като журналисти.
Марк издържа погледа му, без да мигне. Накрая Ракли процеди:
— Настоявахте да се срещнем.
— Така е. Работим над една статия и бихме искали да чуем как ще я коментирате.
— Статия за какво?
— Заглавието ще бъде „Голямата измама с правните училища“. Вие или сте собственик, или контролирате, или имате участие в няколко фирми, които притежават осем учебни заведения по право. Много печеливши.
— Да сте попадали на закон, който забранява притежанието на юридическо учебно заведение, което носи печалба?
— Не твърдя, че е незаконно, нали? — Марк погледна надясно към Тод и попита: — Казал ли съм такова нещо?
— Не съм чул — отговори Тод.
— Не е незаконно и ние не ви обвиняваме в престъпление. Просто тези учебни заведения са чисто и просто печатници за дипломи, които подмамват много студенти да се записват в тях независимо от резултатите си от приемните тестове и после да теглят огромни заеми, за да покрият високите такси за обучение във вашите училища. Разбира се, таксите отиват при вас, а след дипломирането си студентите са затънали до гуша в дългове. Около половината от тях успяват да издържат адвокатския изпит. Повечето не могат да си намерят работа.
— Това е техен проблем — отговори Ракли.
— Разбира се. И никой не ги принуждава да теглят заемите.
— Признавате ли, че сте собственик или контролирате осем юридически учебни заведения? — попита Тод.
— Нищо не признавам и не отричам, особено пред вас — рязко отговори Ракли. — За какви се мислите, по дяволите?
Добър въпрос, помисли си Тод. Многото му самоличност определено се сливаха и нерядко му се налагаше да се замисли как точно се казва в момента.
Стрейхан се засмя саркастично и попита:
— Случайно да разполагате с доказателства?
Марк бръкна в евтината си чанта и извади лист плътна хартия около осемдесет квадратни сантиметра. Разгърна го веднъж, после още веднъж и го плъзна по масата.
Беше сбит вариант на стената на Горди — гигантският заговор с името на Ракли в кутийка най-отгоре и с лабиринта на империята му отдолу.
Ракли погледна за секунда-две към листа с известно любопитство, после го взе и се зае небрежно да го разглежда. Стрейхан се наведе да погледне отблизо. Първоначалната им реакция щеше да е показателна. Ако Горди беше прав, а Марк и Тод бяха убедени, че е, Ракли щеше да схване, че са го погнали и разполагат с доказателства. Можеше да опровергае някоя дреболия или да признае истината, че притежава или контролира огромен брой фирми. Можеше също да отрече всичко и да заплаши да ги съди.
Ракли бавно сложи листа на масата.
— Интересно, но неточно.
— Добре. Искате ли да обсъдим неточностите? — попита Марк.
— Не се налага. Ако публикувате статия въз основа на тази диаграма, здравата ще загазите.
— Ще ви съдим за клевета и няма да ви оставим на мира поне десет години — добави Стрейхан.
— Вече опитахте тактиката да ни сплашите със съд — изстреля в отговор Марк — и явно не се получава. Не ни е страх от големите ви приказки. Не притежаваме нищо. Давайте, съдете ни.
— Така е — потвърди Тод, — но със сигурност бихме искали да избегнем съда. Какво в проучването ни не е вярно?
— Няма да отговарям на въпросите ви — каза Ракли. — Всеки новак репортер знае, че е незаконно аз или някой друг да притежава адвокатска фирма, на която не е член. Един адвокат не може да бъде партньор в повече от една правна фирма.
— Не твърдим, че сте собственик на четирите юридически фирми, а само че ги контролирате. Ето тази например, „Ратлиф и Косгроув“, се управлява от приятеля ви Марвин Джокъти, който се оказва и ограничено отговорен съдружник във „Варанда Капитал“. Същите връзки се забелязват и в другите три кантори. Ето това е връзката — контролът. Освен това вие използвате четирите фирми да наемат на съблазнителна заплата хора, завършили собствените ви училища по право. Впоследствие собствените ви висши учебни заведения рекламират тези прекрасни постове, за да привличат още нищо неподозиращи хлапета, които да се записват и да плащат завишените ви такси. Ето в това се изразява измамата, господин Ракли, и тя е блестяща. Не е незаконна, просто е неморална.