— Тук не са половината щати, а Вашингтон — напомни му Фил. — Както вероятно щяхте да знаете, ако бяхте пълноправни адвокати, колегията гледа много сериозно на такива неща. И се справя добре. Проведох един разговор с госпожа Рийди и тя беше много делова. Напомни ми, че максималната присъда е две години затвор и глоба от хиляда долара.
— Това е нелепо — каза Тод.
— Няма да ходим в затвора — отсече Марк. — И дадохме на теб последните си шест хиляди, така че сме съвсем разорени.
— Наложи се да ги взема назаем от баба си — каза Тод.
— Искаш ли да ти ги върна? — настръхна Фил.
— Не, не, задръж ги — каза Марк. — Само искаме да ти кажем, че нямаме никакви пари и за нищо на света няма да влезем в затвора, така че си го запиши.
— И гаранция не можем да платим — каза Тод.
Фил клатеше глава.
— Едва ли ще се стигне до гаранция. И така, ако нямате защита и няма да приемете наказанието, какво точно искате да направя?
— Протакай — отговори Марк.
— Отлагай — каза Тод. — Разтакавай, докато скандалът отшуми. Ако поискаш да се насрочи дата за дело, кога ще бъде?
— Най-малко след шест месеца, може би година.
— Прекрасно — каза Марк. — Кажи на госпожа Рийди, че отиваме на съд, и ще разполагаме с предостатъчно време да измислим нещо.
— Говорите като истински адвокати, момчета — призна Фил.
— Учихме във „Фоги Ботъм“ — напомни му Тод.
По тъмно двамата се промъкнаха тайно в апартамента над бар „Петлите“, за да огледат нещата и може би дори да пренощуват.
Беше по-потискащо, отколкото го помнеха, затова час по-късно си повикаха такси и се преместиха в евтин мотел. Всеки имаше по 5000 долара в джоба си, което означаваше, че в текущата сметка на „Лусеро и Фрейзиър“ останаха само 989,31 долара. Намериха скъп ресторант и се почерпиха с филета и две бутилки хубаво калифорнийско каберне.
След като раздигнаха масата им и виното беше на привършване, Тод попита:
— Помниш ли филма „Жарки тела“ с Уилям Хърт и Катлийн Търнър?
— Разбира се, страхотен филм за един некомпетентен адвокат.
— И за други неща. Мики Рурк играе онзи тип в затвора и има прочута реплика, нещо от сорта на: „Когато извършиш убийство, допускаш десет грешки. Ако се сетиш за десет от тях, значи си гений“. Помниш ли?
— Май. Да не си убил някого?
— Не, но допуснахме грешки. Всъщност сигурно сме направили толкова много, че не се сещаме дори за половината.
— Сгафихме, когато казахме на Ракли за приятеля си, който се е самоубил. Беше голяма глупост. А шефът на охраната му, как се казваше?
— Дъг Брум, мисля.
— Точно така. Брум ни изкара ангелите, когато влезе и каза, че е проверил всеки с името Марк Финли и Тод Маккейн в страната, нали?
— Да.
— Значи Ракли явно е маниак на тема сигурност и разузнаване. Няма да е много трудно да се проучат самоубийствата на студенти по право. И ще излезе името на Горди. Брум и момчетата му ще започнат да душат около „Фоги Ботъм“ и някой може да спомене имената ни, които, между другото, миналата седмица бяха в „Поуст“. И без много-много да се изпоти, Брум ще стигне до истинските ни имена, което, разбира се, ще го доведе и до новата ни фирма в Бруклин.
— Чакай, не следя мисълта ти. Дори ако знае истинските ни имена и откъде сме, как ще намери фирмата „Лусеро и Фрейзиър“ в Бруклин? Не сме регистрирани там. Няма ни в телефонния указател, нито имаме уебсайт. Не разбирам.
— Втора грешка. Преиграхме с колективния иск в Маями. Ракли и Стрейхан сигурно са се запитали на какво се дължи интересът ни към делото, заведено от „Коен-Кътлър“. Държахме на това, така че сигурно имаме някакъв интерес. Ами ако — не съм сигурен за това, но все пак, ако Брум разбере, че фирмата „Лусеро и Фрейзиър“ е препратила хиляда и триста случая на „Коен-Кътлър“…
— Веднага те прекъсвам. Не фигурираме в списъците на адвокатската колегия, името на фирмата ни също, както и десетки други адвокати, които са препратили случаите си. „Коен-Кътлър“ разполага с информацията, но тя е поверителна. Няма начин Ракли да проникне в „Коен-Кътлър“. Освен това защо ще иска да го направи?
— Може би няма да му се наложи. Може просто да информира ФБР за евентуална измама около споразумението с банка „Суифт“.
— Но той иска споразумението да бъде сключено колкото се може по-скоро.
— Може и така да е, обаче имам предчувствие, че Ракли ще реагира зле, ако заподозре, че крадем от него.
— Едва ли ще се осмели да припари до ФБР във връзка със „Суифт“.
— Така е, но може да намери начин да разгласи нещата.