След като позираха за снимка и се подписаха като Марк Апшоу и Тод Лейн на съответната страница, те един час го наблюдаваха как методично изрязва и сглобява страницата с данните и подписа, после ги подпечатва със смайващ набор от входни печати — недвусмислено доказателство, че са пътували много. Избра две поовехтели корици на истински паспорти и дори залепи стикери за сигурност на гърба и на двата. Платиха му хиляда долара в брой и на тръгване той им пожела:
— Безопасно пътуване, момчета.
* * *
Празненството по случай дипломирането беше импровизирано и се състоя в един бар в Джорджтаун. Уилсън Федърстоун изпрати есемес с покана до Марк и понеже двамата с Тод нямаха какво друго да правят в петък през нощта, пристигнаха в бара късно и се присъединиха към половин дузина стари състуденти за доста сериозен запой.
На следващия ден „Фоги Ботъм“ щеше да проведе истинска церемония, която щеше да е слабо посетена както обикновено. Всъщност само двама от групата смятаха да отидат и да си получат почти безполезните дипломи, и то защото майките им настояваха.
И така, младежите пиха здравата. Всички бяха запленени от приключенията на Марк и Тод през последните четири месеца, които ги нагостиха обилно с порция лудории на „Апшоу, Паркър и Лейн“. Приятелите на масата се заливаха от смях, докато Марк и Тод се редуваха да разказват за Фреди Гарсия, Рамон Тейпър и чудното му дело, което бяха опропастили, за посещенията си в канторите на Ръсти Чевръсти, Джефри Корбет, Едуин Мосбърг и клетата Зола, която киснеше по болничните кафенета, как се криеха от разносвачите на призовки в бар „Петлите“ и как ги тормозеха консултантите им по заемите.
Вече нямаше тайни. Бяха се превърнали в легенди и фактът, че ги заплашваше затвор, а те се смееха невъзмутимо, само правеше разказите им още по-колоритни.
Когато ги попитаха какви са плановете им, Марк и Тод отговориха, че обмислят да открият клон на милата им малка фирма в Болтимор и да обикалят наказателните съдилища там. На кого му е потрябвала правоспособност за адвокатска практика? Истинския си замисъл обаче така и не разкриха. Не можеха да рискуват.
От осемте младежи край масата шестима щяха да се явят на адвокатския изпит след два месеца. Трима имаха работа, макар че за двама тя включваше и дела про боно. Един щеше да бъде нает от правна кантора, но при условие че издържи адвокатския изпит. Всеки бе натрупал огромни дългове заради мащабната измама с училищата по право на Хайндс Ракли.
Всички около масата усещаха присъствието на Горди, но никой не го спомена.
41
Хвърлиха ези-тура и Тод спечели. Взе такси до летище „Дълес“ в събота сутринта. Плати седемстотин и четирийсет долара за двупосочен билет до Барбадос с „Делта“. Фалшивият му паспорт свърши работа безпроблемно и на гишето на авиокомпанията, и при проверките. Тод летя два часа до Маями, като през повечето време похъркваше. Поразтъпка се в залата на летището по време на тричасовия престой и за малко да изпусне полета си на юг. Пристигна в столицата Бриджтаун по тъмно и взе такси до малък хотел на брега. Чу музика, събу си обувките, нави си крачолите на панталона и закрачи по топлия пясък към партито в близкия курорт. Само след един час вече флиртуваше с привлекателна жена на петдесетина години от Хюстън, чийто съпруг беше сдал багажа и дремеше в хамака наблизо. Засега Барбадос му понасяше.
Марк се качи на влака от Юниън Стейшън и завинаги напусна Вашингтон. Пристигна в Ню Йорк към пет следобед, отиде с метрото до Бруклин и завари квартирата им точно както я бяха оставили в четвъртък.
Съботният ден на Зола беше по-паметен. Късно сутринта високопоставен полицай със сако и вратовръзка пристигна в хотела, придружаван от двама униформени.
Остави ги във фоайето и се качи с нея до стаята й на четвъртия етаж. С помощта на Фанта като преводач Зола му предаде дебел плик, пълен със западноафрикански франкове, равностойността на 26 000 американски долара. Полицаят бавно преброи парите и остана доволен от сделката. От единия джоб на сакото си извади картите й. От другия измъкна по-тънък плик и каза:
— Ето ви парите.