— Какви пари? — попита тя, видимо изненадана.
— От хотелския сейф. Около шест хиляди долара. Хотелът има опис.
Почтени крадци, помисли си тя, но нищо не каза. Взе плика си, мъжът взе своя и го пъхна в джоба си.
— Ще се върна след час — осведоми я той и излезе от стаята.
Точно час по-късно пред хотела спря полицейски микробус. Абду и Бо слязоха отзад без белезници и влязоха във фоайето като туристи. Разридаха се, когато видяха Зола и Фанта, всъщност цялото семейство си поплака. Отидоха в кафенето и си устроиха пиршество с яйца и мъфини.
Идина Санга ги завари там и им нареди да си събират багажа. Трябваше да напуснат хотела. Зола плати сметката, а Идина повика две таксита. Излязоха от хотела, без да поглеждат назад, и потеглиха. Четирийсет и пет минути по-късно спряха пред няколко модерни небостъргача. Идина се обади по телефона и някакъв служител ги посрещна във фоайето на най-високата сграда. Временният им апартамент се намираше на седмия етаж. Беше обзаведен оскъдно, но на кого му пукаше? След месеци в центъра за задържане и една седмица в дакарския затвор мястото беше същински замък в очите на Абду. Всички от семейството бяха заедно, свободни и в безопасност.
Идина им обясни как стоят нещата. Апартаментът беше нает за деветдесет дни. В понеделник тя щеше да се заеме със задачата да им подсигури документи. Бързо щяха да си върнат сенегалското гражданство — в крайна сметка бяха родени тук, — а Зола щеше да бъде натурализирана. Ако се съдеше по новините от партньорите й, нямаше основание да бърза да се връща в Съединените щати.
За втора поредна сутрин Тод се събуди с главоболие и пресъхнала уста. Поразмота се с чаша силно кафе край басейна и към обед беше готов да пазарува. Взе такси до нов комплекс в северните покрайнини на Бриджтаун. Безредно разположените сглобяеми къщи изглеждаха много по-привлекателни на уебсайта, отколкото в действителност. Ах, тези уебсайтове! Без ясна причина Тод все още отваряше уебстраницата на „Фоги Ботъм“, когато беше в лошо настроение и проклинаше усмихнатите лица на хубавите студенти, които предоволно се справяха с предизвикателствата на обучението по право. Кой се доверява на уебсайт?
Тод се срещна с брокер, който го разведе из два апартамента, свободни за купуване или наем на унищожителни цени. Избра по-малкия и след като се попазари малко за капарото, подписа договор за покупка и подаде чек на фирма „Лусеро и Фрейзиър“ за пет хиляди долара, който по-късно банката щеше да отхвърли със страшна сила. С договора в ръка той се върна в хотела, свърза се е партньорите си, обу си къси гащета и отиде на басейна, където си купи ледено дайкири на екзотичния бар и се излегна на слънце.
Късно следобед в неделя Бари Стрейхан беше привикан в дома на Хайндс Ракли на Пето Авеню. Отвориха бутилка вино и седнаха на терасата, под която се намираше Сентрал Парк. Дъг Брум и хората му наистина бяха тръгнали по следите на Марк и Тод и все още сглобяваха парчетата. Новината за самоубийството на Горди ги отведе до училището по право „Фоги Ботъм“, където техен представител бе присъствал на унилата церемония по дипломирането. Благодарение на списък на завършващите програмата и малко лесна работа по телефона стигнаха до имената Фрейзиър и Лycepo — третокурсници, близки с починалия, които бяха прекъснали следването си през януари. Техен състудент дори ги беше осведомил, че двамата са арестувани за незаконна адвокатска практика. Кратка статия в броя на „Поуст“ от предишния ден описваше появата им в съда в петък. Ракли не беше единственият, който ги търсеше. Явно двамата оставяха след себе си многобройни недоволни клиенти и хора, изпълнени с желание да ги съдят. Страниците им във Фейсбук бяха затворени два месеца по-рано, но нает от Брум хакер успя да възстанови няколко снимки. Извън всякакво съмнение Фрейзиър и Лусеро бяха младежите, представили се за журналисти на срещата с Ракли и Стрейхан пет дни по-рано в Бруклин.
Ракли разгледа поредица снимки и ги сравни с онези от фалшивите шофьорски книжки на двамата. Хвърли ги на масата и попита:
— Е, каква игра играят?
— Преди два месеца и половина Марк Фрейзиър се е включил в колективен иск в Маями като ощетен клиент на банка „Суифт“. Открил си е сметка в клон на банката във Вашингтон през януари.
— Голяма работа. Ще получи малко пари от споразумението. Има още нещо.
— Тод Лусеро се присъединява към колективния иск в Ню Йорк, а партньорката им Зола Мал — към онзи във Вашингтон. Не съм сигурен какви са ги вършили, но явно са искали да разберат как стават нещата.
— Има още нещо. Не биха си направили толкова труд за такива незначителни суми по споразумението. Какво знаем за колективния иск на „Коен-Кътлър“?