— Той е най-голям от шестте. Двеста и двайсет хиляди клиенти, пренасочени от десетки по-малки фирми. Повечето ищци могат да бъдат открити онлайн с помощта на едно от приложенията за проследяване на съдебни дела, но не всички. Както можеш да допуснеш, при толкова много хора и при толкова бързо договорено споразумение цари известен хаос. „Коен-Кътлър“ не са длъжни да предоставят списък на фирмите, които са пренасочили клиенти към тях. Но Брум продължава да търси.
— Можем ли да проникнем в „Коен-Кътлър“?
— Не можем. Поверително е. Но ФБР със сигурност може да поразпита.
— Не искам ФБР да души наоколо.
— Ясно. Има обаче начини да им се подшушне.
— Измисли как и го направи бързо. Кога ще се превеждат парите?
— Скоро. Тази седмица съгласно споразумението и съдебната заповед.
— Притиснат съм натясно, Бари, и това не ми харесва. Искам споразумението да се осъществи, при това бързо, за да може банката да загърби този кошмар. В същото време не мога да понеса да ме крадат. И двамата знаем, че не може да се има вяра на адвокатите по колективните искове, а тъй като има още един милион потенциални ищци, това е пълно безумие. Ще има измами, при това много.
В понеделник сутринта Тод се издокара и взе такси до Втора кралска банка, която се намираше на централната улица в деловия квартал на Бриджтаун. В десет часа имаше среща с някой си господин Рудолф Ричард, елегантен възрастен човек, който посрещаше приветливо чуждестранните клиенти. Тод щеше да пробута историята, че заедно с партньорите си у дома са ударили десетката в съдебните войни и на солидната възраст от двайсет и седем той вече може да осребри жетоните си и да се премести на Карибите. Възнамеряваше да закрие правната си кантора и през следващите няколко години да управлява новия си хедж фонд „Йорк и Ориндж Трейдърс“, седнал край басейна с изглед към океана. Представи фалшивия си паспорт, договора си за къщата, която повече нямаше да види, и доста прочувствена препоръка от акаунт мениджърката в Ситибанк в Бруклин. Господин Ричард искаше 10 000 долара, за да открие сметка по правилата, но Тод нямаше да му даде нито цент. Големите пари щяха да пристигнат след около седмица и той обясни на правен език, който господин Ричард трудно проумяваше, че в момента може да даде най-много две хиляда долара в брой. Ако не са достатъчно, Тод щял просто да се разходи по-нататък по улицата, където поне сто други банки очакваха клиентите си. След като Тод се усмихва, лъга и увещава цял час, сметката беше открита.
Той излезе от банката, намери празно кафене на открито и от там изпрати на партньорите си радостната новина, че фирмата вече действа в Барбадос.
У дома Марк затрупваше Джени Валдес от „Коен-Кътлър“ със съобщения. Споразумението с банка „Суифт“ беше одобрено на всички нива, къде са проклетите пари? Тя не беше сигурна. Обясни му, че тези неща отнемат време, но очаквали паричния превод. Той не пристигна в понеделник. Марк кръстосваше централните бруклински улици под надвисналите сиви облаци и се опитваше да не мисли за партньора си, който се печеше на слънце и мариноваше черния си дроб. Положението се влошаваше през около един час, защото Тод изпращаше поредната снимка на готина мадама по изрязани бански.
Късно следобед във вторник двама агенти на ФБР влязоха в кантората на „Коен-Кътлър“ в центъра на Маями и бързо бяха отведени в кабинета на Иън Мейуедър, управляващ партньор на фирмата. Говореше предимно специален агент Уин и срещата беше напрегната още от самото начало. Федералните искаха поверителна информация, която не подлежеше на разкриване.
— Колко правни кантори насочиха клиенти към вашия колективен иск? — попита Уин.
— Няколко десетки и само толкова мога да ви кажа — отговори Мейуедър малко рязко.
— Молим да ни дадете списък на тези кантори.
— Чудесно. Покажете ми съдебна заповед и ще се подчиним. Искате поверителна информация, господа, а при отсъствието на съдебна заповед не мога да ви я предоставя.
— Подозираме, че има измама, свързана с колективния ви иск.
— Това не би ме учудило. При искове с толкова много ищци измамата не е нещо необичайно, както ви е известно. И преди се е случвало, а ние се стараем да го избегнем. Имаме работа с повече от двеста хиляди човека обаче и с десетки правни кантори. Не е възможно да проверяваме всичко.
— Кога ще изплащате парите?
— Екипът ни, който се занимава с изплащането, работи денонощно. Първият транш пристигна от „Суифт“ днес сутринта. Още утре сутринта започваме изплащането на сумите. Както можете да допуснете, парите са толкова много, че телефоните прегряха. Съдът ни инструктира да се разплатим по най-бързия начин.