— Може ли да го забавите с ден-два? — попита Уин.
— Не — гневно отсече Мейуедър. — Имаме съдебна заповед за бързо изплащане. Доколкото разбирам, господа, ФБР е на ранен етап от разследването, така че в момента просто опипвате почвата. Покажете ми съдебна заповед и фирмата ще я изпълни.
Никога не заставай между адвокат по колективните искове и парите му съгласно постигнатото споразумение. ФБР знаеше, че се очаква от колективния иск срещу банка „Суифт“ фирма „Коен-Кътлър“ да получи около осемдесет милиона.
Уин се изправи и каза:
— Добре, ще се върнем със съдебна заповед.
И двамата с партньора му напуснаха кантората без нито дума повече.
42
В 9:40 в сряда сутринта Марк получи имейл от „Коен-Кътлър“, с който го осведомяваха, че доста над четири милиона долара са преведени от финансовия отдел на кантората в Ситибанк по сметката на „Лусеро и Фрейзиър, адвокати“. Сумата включваше обезщетения в размер на 3800 долара за всеки от хиляда триста и единайсетте клиента на фирмата без осемпроцентния дял на „Коен-Кътлър“, като предявили колективния иск, и възлизаше точно на 4 583 256 долара.
Марк хукна към Ситибанк и изчака в кабинета на любимата си акаунт мениджърка. Цял мъчителен час, по-точно петдесет и шест минути, той крачи нервно из кабинета, напълно неспособен да се държи така, все едно ставаше дума за поредното обичайно споразумение. Акаунт мениджърката също беше напрегната, но беше прекарала толкова много време с него, че го харесваше и се вълнуваше за младия адвокат. Минутите се нижеха мъчително бавно и Марк я помоли да приготви шест заверени от банката чека: три към фирмите, обслужващи заемите на Тод Лусеро, Зола Мал и Марк Фрейзиър за цялата дължима сума. Общо 652 000 долара. Четвъртият чек беше на името на господин Джоузеф Танър, бащата на Горди, и беше за 276 000 долара. Петият чек бе за сумата от 100 000 долара на името на майката на Марк, а шестият — за същата сума за родителите на Тод. Чековете бяха подготвени.
Преводът пристигна и Марк незабавно подписа разрешение 3,4 милиона долара да бъдат преведени по сметката на „Йорк и Ориндж Трейдърс“ във Втора кралска банка на Малките Антили в Барбадос. Остави малко пари в сметката на правната кантора, отрупа с благодарности акаунт мениджърката и излезе на яркото бруклинско слънце много по-богат, отколкото някога бе мечтал да стане. Закрачи отривисто и се обади на Тод и на Зола, за да им съобщи вълнуващата новина.
Марк влезе в офиса на куриерска фирма „ФедЕкс“ на Атлантик Авеню и помоли за четири плика за бърза доставка и четири бланки за въздушни пратки в страната. На жълта адвокатска хартия написа бележка до бащата на Горди, която гласеше:
Уважаеми господин Танър,
Прилагам заверен от Ситибанк чек за сумата от 276 000 долара, която покрива задълженията на Горди по студентските заеми.
Искрено Ваш,
Марк Фрейзиър
Транзакцията не беше нито чиста, нито окончателна. Оставаха да се платят данъци — върху дарението и вероятно за нови доходи, но това вече бяха проблеми на господин Танър. Марк не възнамеряваше повече да се замисля над тях. Сгъна бележката, пъхна вътре чека и ги прибра в плик. Адресира бланките до г-н Танър в Мартинсбърг и до трима консултанти по заемите: Моргана Наш от „Нау Асист“ в Ню Джързи, Рекс Уагнър от „Сколар Съпорт Партнърс“ във Филаделфия и Тилди Карвър от „Лоун Ейд“ в Чеви Чейс. Попълването на документите му отне половин час, през който Марк успя да се успокои и да престане да се озърта през рамо. Напомни си, че живее като беглец вече няколко месеца и че най-лошото, което може да направи, е да има напрегнат вид. Въпреки това пристигането на парите го уплаши.
Той предаде пликовете за експресна доставка на служителя, плати в брой и напусна офиса. Навън изпрати есемеси на Тод и на Зола с новината, че студентските им заеми са напълно изплатени. От хотелския си апартамент се обади на Джени Валдес от „Коен-Кътлър“ и попита кога ще бъдат изплатени парите за адвокатските хонорари. „Лусеро и Фрейзиър“ трябваше да получат още 1 048 800 долара, тоест по осемстотин долара на клиент. Госпожа Валдес го увери, че парите би трябвало да „тръгнат утре“.
Марк изпрати имейл на консултанта си по заемите:
Скъпа Моргана Наш,
Сигурен съм, че знаете за сегашните ми проблеми със закона тук, във Вашингтон. Не се тревожете. Неотдавна почина мой богат чичо и ми завеща доста пари. Току-що изпратих с бърза поща заверен от банката чек за сумата от 266 000 долара, издаден на името на „Нау Асист“ за пълно изплащане на заема. За мен беше истинско удоволствие.