Зола вече беше Алима Пене, истинско африканско име. Започнаха да й викат Алис.
Бо, към когото не бяха отправени обвинения за поредица углавни престъпления в САЩ, остана с истинското си име. Неговите документи бяха значително по-евтини, но отнеха повече време.
Ленивият живот, който се свеждаше до спане, четене, следене на интернет, излежаване на плажа, пиене и вечери на брега на океана в полунощ скоро започна да им доскучава. След около месец като пълнокръвни сенегалци Крис и Томи започнаха да си търсят работа, за предпочитане законна този път.
Любимият им бар беше барака със сламен покрив между два малки хотела на главния плаж на пет минути пеша от къщата им. Прекарваха там часове, играеха на домино и на дартс, бъбреха с туристите, попиваха слънцето, обядваха и пиеха „Газела“ — светло пиво, което май беше националната бира на Сенегал. Барът беше собственост на заядлива възрастна германка, чийто съпруг беше починал неотдавна. От време на време жената се дотътряше с патешка походка да обърне няколко питиета и да се скара на служителите, които въртяха очи зад гърба й. Томас започна да флиртува с нея и не след дълго я запозна с приятеля си Кристоф. Очароваха я на дълъг обяд. На следващия ден тя се върна за втора порция от същото, а по време на четвъртия им обяд Тод я попита дали е мислила да продаде бара. Търсели си занимание и така нататък. Тя призна, че е възрастна и изморена.
Двамата приятели купиха бара и затвориха за ремонт. С Алис на борда вложиха осемдесет хиляди долара в по-модерна кухня, нужното оборудване и големи телевизори. Увеличиха двойно и местата в заведението. Бизнес планът им беше да го превърнат по-скоро в нещо като американски бар, като запазят местната музика, храна, напитки и декор. Когато отвориха отново, Алис отговаряше за ресторантската част. Крис и Томас обслужваха бара. Бо контролираше неколцината служители в кухнята. Заведението беше претъпкано още от отварянето си и животът беше прекрасен.
За спомен и като намигане към един друг живот го нарекоха „Бар „Петлите“.
Бележка на автора
Както обикновено, се отнесох безскрупулно с действителността, особено с правната материя. Закони, съдилища, процедури, правилници, фирми, съдии и техните съдебни зали, адвокати и техните навици — всичко е родено от въображението ми, за да се впише в сюжета.
Марк Твен твърди, че е премествал цели държави и градове, за да прилягат на сюжета му. Романистите разполагат с такава свобода или просто са си я присвоили.
Алан Суонсън ме преведе през улиците на Вашингтон. Бобу Моук, специалист по искови дела с енциклопедични правни познания, отново прегледа ръкописа. Дженифър Хълви от Правния факултет на Вирджинския университет ме запозна със сложната система на студентските заеми. Благодаря на всички. Вината за моите грешки не е тяхна.
Въпросът, който всеки писател мрази, е: „Откъде ви хрумват идеите?“. За тази история отговорът е прост. В броя на „Атлантик“ от 24 септември 2014 г. прочетох статия, озаглавена: „Измамата в учебните заведения по право“. Чудесен разследващ материал от Пол Кампос. Към края на статията вече се бях вдъхновил и знаех какъв ще бъде следващият ми роман.
Благодаря, господин Кампос.
Обработка
The LasT Survivors: shadow, 2018
Информация за текста
Издание:
John Ray Grisham
The Rooster Bar
Copyright © 2017 by Belfry Holdings, Inc.
All rights reserved
Джон Гришам
Бар „Петлите“
Американска
Първо издание
Превод © Надежда Розова
Худ. оформление © Николай Пекарев
Снимка на корицата © Shutterstock
ОБСИДИАН София 2017
ISBN-978-954-769-441-5