Горди замълча, отпи от чашата си и им се ухили самодоволно, като че ли очакваше аплодисменти. Приближи се до стената и посочи друго лице — черно-бяла снимка на копирна хартия, една от трите точно под Върховния сатана.
— Този мошеник е Алан Грайнд, адвокат от Сиатъл с ограничено партньорство във „Варанда“. Грайнд е собственик на адвокатска кантора „Кинг и Розуел“, един от второстепенните играчи с двеста адвокати в пет града, предимно на запад. — Горди посочи вляво, където „Кинг и Розуел“ заемаха място редом до „Куин и Върдолиак“. — Четирийсет и петима от всичките двеста адвокати на Грайнд са от въпросните осем юридически училища.
За пореден път Горди надигна чашата и се приближи до масата да си долее.
— Цялата бутилка ли ще изпиеш? — попита Марк.
— Ако поискам.
— Май ще е по-добре да забавиш темпото.
— А ти може би ще е по-добре да се тревожиш за себе си. Не съм пиян, просто съм достатъчно замаян. Пък и кой си ти да ми държиш сметка?
Марк пое дълбоко дъх и подмина забележката на Горди. Мозъкът му определено щракаше добре. Въпреки немарливия си вид приятелят му явно се владееше, поне за момента. Той се приближи до стената и посочи снимките.
— Този тип в средата е Уолтър Болдуин. Ръководи кантора в Чикаго, която се казва „Спан и Тата“, с триста адвокати в седем града в цялата страна. Същата работа, същото предпочитание към завършилите нереномирани учебни заведения. — Горди насочи пръст към третото лице под Ракли. — Последен от тази група е господин Марвин Джокъти, старши партньор в бруклинската кантора „Ратлиф и Косгроув“. Същото положение, същият бизнес модел.
Горди отпи още една глътка и се полюбува на работата си. Обърна се и измери с поглед тримата.
— Не искам да изтъквам очевидното, но Ракли държи в подчинение четири фирми с хиляда и сто адвокати в двайсет и седем кантори. Те наемат достатъчно от възпитаниците на висшите му училища, та той да се перчи и наивници като нас да се стичат с огромни суми, обезпечени от Конгреса. — Гласът му изведнъж се разтрепери и прозвуча кресливо. — Идеално! Направо красота! Тлъста измама с учебни заведения без никакъв риск. Ако ние просрочим задълженията си, данъкоплатците ще ги покрият. Ракли приватизира печалбата, а със загубите натоварва обществото.
И най-неочаквано той запокити чашата си към стената. Тя отскочи от тънкия гипсокартон и се търкулна на пода. Горди седна, облегна се на стената с лице към приятелите си и протегна крака. Стъпалата му бяха почернели от мръсотия.
Трясъкът ехтя няколко секунди. Тримата наблюдаваха Горди и мълчаха. Дълго. Марк погледна към стената и се опита да проумее целия заговор. Нямаше причина да се съмнява в изследването на Горди. Тод също се взираше в стената като омагьосан. Зола се беше вторачила в домакина и се чудеше какво ще го правят.
Най-накрая Горди се обади почти шепнешком:
— Аз дължа двеста седемдесет и шест хиляди, като включим и този семестър. А ти, Марк?
Нямаха тайни. Четиримата се познаваха прекрасно.
— С този семестър са двеста шейсет и шест — отговори Марк.
— Тод?
— Сто деветдесет и пет.
— Зола?
— Сто деветдесет и една.
Горди поклати глава и се засмя, но не весело, а невярващо.
— Почти един милион. Кой здравомислещ човек би заел на нас, четиримата, един милион долара?
В момента това наистина изглеждаше нелепо, дори комично. След още една продължителна пауза Горди заяви:
— Няма измъкване. Подведоха ни, измамиха ни и ни заблудиха да стигнем до това ужасно положение. Няма измъкване.
Тод бавно се изправи и пристъпи към стената. Посочи към средата и попита:
— Кой е Сорван Лендърс?
Горди отново изсумтя, престорено развеселен, и отговори:
— Останалата част от историята. Чрез друга компания и този Сорван Ракли има повече кухи фирми, отколкото са витрините в евтин търговски център, и притежава „Сорван Лендърс“, четвъртата по големина частна институция за студентски заеми. Ако държавните пари не ви стигат, ориентирате се към частните, където — боже, каква изненада! — лихвите са по-високи, а в сравнение с типовете, които събират дълговете, мафиотите изглеждат като бойскаути. „Сорван“ също отпуска студентски заеми и има около деветдесет милиона в портфолиото си. Компанията расте. Явно Ракли е надушил кръв и в частния сектор.
— А какво е „Пасант“? — попита Тод.
Поредната порция измъчен смях. Горди бавно се изправи на крака. Приближи се до масата, грабна бутилката и отпи продължително. Намръщи се, преглътна мъчително, изтри устата си с ръка и накрая заговори: