— „Пасант“ са пълни нищожества, третата по големина фирма в страната за събиране на студентски заеми, чист рекет. Намира се под контрола на Министерството на образованието, за да „обслужва“, както казват, студентския дълг. Наивници като нас дължат сума над един трилион долара. „Пасант“ са шайка престъпници, съдени много пъти за насилствено събиране на дългове. Ракли е собственик на солиден дял от фирмата. Този човек е истинско зло.
Горди се приближи до канапето и седна до Зола. Докато минаваше покрай него, Марк долови силната воня от тялото му. Тод отиде в кухненския бокс, заобикаляйки боклуците по пода, отвори хладилника и извади две кутийки бира. Подаде едната на Марк и двамата си ги отвориха. Зола потри крака на Горди, сякаш без да забелязва миризмата му.
Марк кимна към стената и попита:
— Откога работиш по това?
— Няма значение. Историята продължава, ако искате да я чуете цялата.
— Чух достатъчно — каза Марк. — Поне засега. Какво ще кажете да отидем да хапнем пица? „При Марио“ още е отворено.
— Страхотна идея — възкликна Тод, но никой не помръдна.
Накрая Горди каза:
— Родителите ми са на пангара с деветдесет хиляди от моя дълг — частно задължение, което мъкна от колежа. Можете ли да повярвате? Колебаеха се, и то с основание, но аз ги натиснах. Какъв глупак съм! Баща ми печели петдесет хиляди годишно от продажбата на селскостопанско оборудване и не дължеше нищо, докато аз не започнах да вземам заеми. Майка ми работи на половин работен ден в училището. Излъгах ги, казах им, че съм си намерил страхотна работа и ще си плащам вноските. Излъгах и Бренда — мисли си, че ще живеем в големия град, където всеки ден ще отивам на работа, издокаран с хубав костюм и устремен към върха. Хора, загазил съм и не виждам начин да се измъкна.
— Ще оцелеем, Горди — заяви Марк, но неособено убедено.
— Ще издържим — потвърди и Тод, без да уточнява какво точно.
Следването? Връщането на заема? Липсата на работа? Или нервния срив на Горди? В момента ги дебнеха толкова много предизвикателства.
Настъпи поредната дълга и страшна пауза.
— Как може да разобличим Ракли? Смятах да говоря с някой репортер, който води правната рубрика на „Поуст“ или може би на „Джърнъл“. Дори се канех да заведа дело срещу този мошеник. Само си помислете за хилядите млади глупаци като нас, които са на същия потъващ кораб и с удоволствие биха разстреляли този тип, когато истината се разчуе.
— Не виждам основания за дело — възрази Марк. — Да, схемата му е блестяща, обаче не е направил нищо подсъдно. Няма закон срещу собствениците на печатници за дипломи, макар че той се старае да не се афишира като такъв. Адвокатските му фирми могат да наемат когото си поискат. Низко, несправедливо и измамно, но не е достатъчно за съдебно дело.
— Съгласен съм — каза Тод, — но ми допада идеята да помогнем на някой разследващ журналист да закове този тип.
— Нямаше ли случай със студентка по право от Калифорния, която осъдила университета си, защото не успяла да си намери работа?
— Да, заведени са няколко такива дела, но освен делото в Калифорния всички са прекратени. Нейното стигнало до съдебна зала и заседателите отсъдили в полза на учебното заведение — отговори Марк.
— Няма да се откажа от съдебното дело — заяви Горди. — Това е най-добрият начин да разобличим Ракли. Само си представете призоваването на свидетелите.
— Голямо забавление, но той не е глупав — изтъкна Марк. — Мамка му, има си собствени адвокатски кантори! Само си помисли колко тежка артилерия ще мобилизира срещу теб. Ищците ще има да се ровят в документи поне пет години.
— Ти какво знаеш за съдебните дела? — попита Горди.
— Всичко. Завършил съм „Фоги Ботъм“.
— Аз се оттеглям.
Нескопосаният опит за шега приключи и всички се вторачиха в пода. Накрая Тод каза:
— Хайде, Горди, да отидем да хапнем пица.
— Никъде няма да ходя, но мисля, че вие трябва да се разкарате.
— Тогава и ние никъде няма да ходим — отсече Марк. — Оставаме тук.
— Защо? Не ми трябват бавачки. Чупката!
Все още прав, Тод се приближи до канапето и сведе очи към Горди.
— Да поговорим за теб, Горди, за теб и за твоето състояние. Не спиш, не ядеш, не се къпеш. Пиеш ли си лекарствата?
— Какви лекарства?
— Стига, Горди. Ние сме ти приятели, дошли сме да ти помогнем — увери го Марк.
Горди се обърна към Зола и изръмжа:
— Какво си им казала?
Тод изпревари отговора на Зола:
— Нищо. Нищо не ни е казала, но ние не сме слепи, Горди, ние сме твоите най-близки приятели, а ти се нуждаеш от помощ.
— Не ми трябват лекарства. — Горди скочи на крака, профуча покрай Тод и влезе в спалнята си. След броени секунди се провикна: — Изчезвайте от тук! — и затръшна вратата.