Поеха дълбоко дъх и се спогледаха. След малко вратата се отвори и се показа Горди. Грабна бутилката текила и им нареди:
— Хайде! Чупката! — После пак се скри в стаята си.
Цяла минута не се чуваше нито звук. Зола се изправи и прекоси дневната. Долепи ухо до вратата и се ослуша, после се отдръпна и прошепна:
— Мисля, че плаче.
— Страхотно — промърмори Марк.
Мина още една минута.
— Не можем да го оставим — каза Тод.
— В никакъв случай — съгласи се Марк. — Хайде да се редуваме. Аз ще съм първа смяна на канапето.
— Аз не мърдам от тук — категорична беше Зола.
Марк огледа дневната и си допи бирата.
— Добре, това май ще свърши работа.
Тод се приближи до хладилника, отвори си още една бира и излезе. Марк угаси лампите и се настани на стария дървен стол. Недалече от него Зола се сгуши на канапето.
— Очертава се дълга нощ — прошепна той.
— Не бива да говорим — предупреди го тя. — Стените са тънки и той може да ни чуе.
— Добре.
Дигиталният часовник на микровълновата печка светеше синкаво и сякаш по-ярко, след като очите им привикнаха с тъмното. Очертаваше силуетите на малката маса, компютъра и принтера. В стаята цареше пълен покой. Двамата приятели бяха будни. Откъм спалнята не се чуваше нито звук. От коридора долу звучеше тиха далечна музика. След десетина минути Марк си извади мобилния и прегледа съобщенията и имейлите си. Нищо съществено. Следващите десет минути му се сториха като цял час, а столът стана още по-неудобен.
Марк се взираше в стената. Не виждаше снимката на Хайндс Ракли, обаче усещаше как той ги гледа самодоволно. В момента обаче не Ракли и неговият грандиозен заговор занимаваха Марк. Той се тревожеше за Горди. Най-голямото им предизвикателство утре щеше да е да заведат приятеля си на лекар.
Обработка The LasT Survivors: shadow, 2018
5
В два през нощта Тод се шмугна безшумно в апартамента на Горди и завари Марк и Зола заспали. Той разтърси Марк и прошепна:
— Мой ред е.
Марк стана, протегна схванатите си мускули и стави, прекоси коридора и се строполи на канапето на Зола.
Преди зазоряване Горди се надигна от леглото и си навлече джинсите, суичъра, чорапите и джинсовото яке. Взе туристическите си обувки, застана до вратата и се ослуша. Знаеше, че другите са в дневната и го дебнат да се размърда. Тихо отвори вратата на спалнята, пристъпи в дневната, различи силуетите им на канапето и стола, чу ги как дишат тежко и тихо се запъти към входната врата. В края на коридора обу обувките си и излезе от сградата.
Зола се събуди с първите слънчеви лъчи и се надигна. Щом видя вратата на спалнята отворена, светна лампата и установи, че Горди е успял да избяга.
— Няма го! — извика тя. — Изчезнал е!
Тод скочи от стола и влетя покрай нея в спалнята — малко квадратно пространство, където никой не можеше да се скрие. Прерови дрешника му, надникна в банята и се провикна:
— Мамка му! Какво стана?
— Станал е и е излязъл — отговори тя.
Двамата се спогледаха невярващо, после отидоха да съобщят новината на Марк. Тримата бързо слязоха по стълбите и притичаха по коридора на първия етаж към задната врата на сградата. На паркинга имаше десетина коли, но нито една не беше на Горди. Малката му мазда беше изчезнала точно както се опасяваха. Зола звънна на мобилния на Горди, но той не вдигна. Върнаха се да заключат апартаментите и отидоха в кафене през три преки, където се настаниха в едно сепаре и се опитаха да набележат план за действие.
— Няма как да го намерим в този град — каза Марк.
— Той не иска да го намерим — изтъкна Тод.
— Да извикаме ли полиция? — попита Зола.
— И какво да им кажем? Че приятелят ни е изчезнал и може да се нарани? Ченгетата ще са заети с убийствата и изнасилванията от предишната нощ.
— Ами родителите му? — попита Тод. — Те сигурно нямат представа за състоянието му.
— Не — поклати глава Марк, — Горди ще ни намрази завинаги. Пък и какво могат да направят техните? Да пристигнат светкавично в големия град и да започнат да го издирват?
— Съгласен съм, но Горди има лекар някъде — или тук, или у дома. Специалист, който го познава, който го е лекувал, предписал му е лекарствата, някой, който знае, че той е зле. Ако кажем на родителите му, поне ще осведомят лекаря. Няма значение, че ще ядосаме Горди, ако успеем да му осигурим някаква помощ.
— Звучи логично — съгласи се Зола. — Освен това лекарят му е тук. Горди ходи веднъж месечно.