Единият си говореше с полицай, който явно го познаваше добре. Другият се беше усамотил с двойка на средна възраст. Жената плачеше.
Марк, Тод и Зола си намериха места в единия ъгъл и огледаха обстановката. Няколко минути по-късно Марк се приближи до гишето и се ухили глупашки на служителката. Обясни, че е дошъл да вземе приятеля си Гордън Танър, и жената се зарови в някакви документи. Кимна му към столовете и отговори, че ще отнеме известно време. Марк се върна на мястото си между Зола и Тод.
Адвокатът, който си говореше с полицая, ги наблюдаваше внимателно и не след дълго се приближи. Костюмът му с жилетка беше от гладък и лъскав плат. Черните му обувки лъщяха и имаха остри, леко вирнати върхове. Ризата му беше бебешкосиня, а бледозелената вратовръзка с дебел възел не отиваше на нищо. На китката си носеше голям златен часовник с диаманти, а на другата имаше две дебели златни гривни. Косата му беше зализана назад и прибрана зад ушите. Без да се усмихва, човекът зададе обичайния си въпрос:
— Шофиране в нетрезво състояние ли?
— Да — отговори Марк.
Мъжът вече раздаваше визитните си картички. Даръл Кромли, адвокат. Специалист по случаи на шофиране в нетрезво състояние. И тримата получиха визитки, а Даръл попита:
— Кой е късметлията?
— Приятелят ни — отговори Тод.
— За пръв път ли му е? — доволно попита Даръл.
— Да, за пръв път — отговори Марк.
— Много съжалявам за случилото се. Мога да помогна. Само с това се занимавам — със случаи на шофиране в нетрезво състояние. Познавам всички ченгета, съдии, чиновници, пристави, знам системата на петте си пръста. Аз съм най-добрият в областта.
Марк се постара гласът му да не издава и капка интерес към евентуалното наемане на този тип, когато попита:
— Добре, какво да очакваме?
Даръл сръчно придърпа един сгъваем стол, седна с лице към тримата и незабавно изстреля въпроса:
— Име?
— Гордън Танър.
— Дрегерът явно е отчел доста над допустимото, така че нямаме много ходове. Най-напред трябва да платите двеста долара, за да го измъкнете. Лична гаранция. Ще го обработят след около час и ще го пуснат. Ще ви струва още сто да освободите колата му — на наказателния паркинг е. Предвидете си около половин час за тази работа. Ще му назначат дата за явяване пред съда след около седмица. И тогава е моята роля. Хонорарът ми е хилядарка в брой.
— Ще запази ли книжката си? — попита Тод.
— Разбира се, до произнасянето на присъдата след около месец. След това ще я изгуби за година и ще плати глоба пет хиляди долара, но аз мога да издействам отмяната й. Предлагам ви добра сделка, нали? Очакват го и пет нощи арест, но и това мога да го уредя. Ще го запишем за общественополезен труд и няма да стои в ареста. Повярвайте ми, знам си работата. Вие учите ли нещо?
— Да, студенти по право сме — отговори Марк.
Не възнамеряваше да каже къде.
— В Джорджтаунския ли?
— Не, във „Фоги Богъм“ — тихо отговори Тод.
Кромли се усмихна и каза:
— Моето училище. Завърших преди дванайсет години.
Вратата се отвори. Влязоха още двама разтревожени родители, а Кромли ги огледа като изгладняло псе. Когато отново се извърна към тримата приятели, Тод каза:
— Значи в момента ни трябват четиристотин долара в брой.
— Не, трябват ви хиляда и четиристотин. Двеста за гаранцията. Двеста за колата. И хиляда за мен.
— Хубаво, но приятелят ни сигурно е имал някакви пари в брой — обади се Зола. — Как да разберем колко?
— Аз мога да разбера. Наемете ме и ще свърша цялата работа. Приятелят ви се нуждае от закрила и точно тук е моето място. Мелачката, през която минават пияните шофьори в този град, ще го премаже.
— Вижте, приятелят ни не е съвсем добре — поясни Зола. — Има си проблеми, а престана да си пие лекарствата. Трябва да го заведем на лекар.
На Даръл това му хареса. Присви очи и се приготви да се нахвърли върху жертвата си.
— Разбира се. Щом го измъкнем, ще подадем молба за ускорено изслушване. Познавам се със съдиите и мога да задвижа нещата. Само че и хонорарът ми ще скочи, разбира се. Хайде, да не протакаме повече.
— Добре, добре, дайте ни малко време да помислим — отговори Марк.