Кромли се изправи и каза:
— Имате номера ми.
Адвокатът се отдалечи и намери друго ченге, с което да си приказва, оглеждайки се за следващата си жертва.
Докато го наблюдаваха, Марк прошепна:
— Такива ще сме и ние след няколко години.
— Ама че нищожество — изруга Тод едва чуто.
— Имам осемдесет долара. Хайде да видим колко ще съберем — каза Зола.
— Аз нямам почти нищо, може би трийсетина — намръщи се Марк.
— И аз — присъедини се Тод, — но сигурно имам достатъчно в сметката си. Ще отскоча до банкомата, докато вие чакате тук.
— Добра идея.
Тод изхвърча от залата, в която пристигаха още хора. Марк и Зола наблюдаваха как Кромли и другият адвокат подмамват наивниците. Между жертвите си Кромли или си приказваше с някой полицай, или провеждаше важни разговори по мобилния си. Няколко пъти излезе от стаята, долепил телефона до ухото си, като че ли разрешаваше и другаде сериозни правни проблеми. Но винаги се връщаше, и то целеустремено.
— Ето на какво не ни учат във факултета — отбеляза Марк.
— Той сигурно няма офис — отбеляза Зола.
— Шегуваш ли се? Тук е неговият офис.
Два часа по-късно тримата си тръгнаха с Горди. Тъй като Зола нямаше кола, а фордът на Марк беше неблагонадежден в уличното движение, четиримата се натъпкаха в малката киа на Тод и се отправиха към наказателния паркинг в Анакостия близо до „Нейви Ярд“. Горди седеше отзад до Зола със затворени очи и не обелваше нито дума. Всъщност почти никой не говореше, макар да имаха много да си кажат. На Марк му се искаше да подхване открит разговор с нещо като: „Горди, даваш ли си изобщо сметка как ще се отрази шофирането в нетрезво състояние на жалките ти шансове да си намериш работа?“. Или: „Горди, проумяваш ли, че дори да издържиш адвокатския изпит, ще ти бъде почти невъзможно да станеш адвокат, защото си шофирал пиян?“.
На Тод му се искаше да го нападне с нещо като: „Горди, накъде се беше запътил в четири сутринта с две празни бутилки от текила върху таблото?“.
Зола, много по-състрадателна от тях, би го попитала: „Кой е лекарят ти и колко скоро може да те прегледа?“.
Имаха да си кажат много неща, но мълчаха. На наказателния паркинг Марк проведе преговорите със служителя. Обясни, че господин Танър е болен и в момента не е в нормална кондиция.
Сигурно още е пиян, помисли си служителят, защото това не беше необичайно.
Марк му даде двеста долара, половината от които дойдоха от портфейла на Горди, и подписа нужните формуляри. Потеглиха. Тод откара Зола на работа, а Марк беше с Горди в неговата мазда.
Докато се провираха в градското движение, Марк се обади:
— Хайде, Горди, казвай.
— Какво искаш? — промърмори Горди, без да отваря очи.
Вонеше на алкохол и на мръсно.
— Искам да разбера кой е лекарят ти и къде се намира кабинетът му. Защото отиваме право там.
— Нищо подобно. Нямам лекар.
— Е, със сигурност ти трябва, мамка му. Хайде, Горди, престани да лъжеш. Знаем за биполярното разстройство и за лекаря или терапевта, при когото ходиш. Ясно е, че си престанал да си пиеш лекарствата и се нуждаеш от помощ.
— Кой ти каза?
— Зола.
— Кучка!
— Стига, Горди, престани. Ако не ми кажеш веднага кой е лекарят ти, ще се обадя на родителите ти и на Бренда.
— Ще те убия!
— Чудно. Спирам колата и вадим ножовете!
Горди пое голяма глътка въздух и тялото му се разтърси неконтролируемо. Той отвори очи и погледна през прозореца.
— Моля те, Марк, престани да ми крещиш. Прекарах ужасна нощ.
— Добре, ще престана да ти крещя, но ти трябва помощ, Горди.
— Моля те, откарай ме у дома.
— В Мартинсбърг ли? Идеята ми допада.
— Не, по дяволите, не там. Ще си пръсна мозъка, което май хич няма да е зле точно сега.
— Престани, Горди. Хайде да отидем в апартамента ти, за да вземеш хубав дълъг душ. После може да дремнеш. Ще купим нещо за хапване и след това ще те закарам на лекар.
— Това е дрямката ми харесва. Нищо друго.
След малко Марк разбра, че приятелят му трие сълзите си с опакото на дланта си.
6
Горди се просна на леглото и помоли Марк да си тръгва. Марк му обясни, че това няма да стане, и двамата поспориха. Горди се предаде, зави се презглава и заспа. Марк затвори вратата на спалнята, седна на канапето и се вторачи в телефона си. Бренда вече бе звъняла два пъти, изпаднала в паника. Несвързаните й съобщения на гласовата поща и есемесите й ставаха все по-настойчиви. Не беше се чувала с годеника си от два дни и се канеше да потегли за Вашингтон. От една страна, Марк посреща намесата й радушно — тя трябваше да знае какво се случва. Би могла да вземе положението под контрол и да свали бремето от плещите на Марк и на останалите. Сигурно щеше да включи и родителите на Горди, а в момента той наистина имаше нужда от тях.