От друга страна обаче, имаше вероятност положението да се влоши още повече. Никой не можеше да предвиди как би реагирал Горди, ако Бренда се появи и започне да нарежда. Без съмнение щеше да се разкрещи на Марк, че й е казал истината. А последното, от което се нуждаеше Горди сега, беше нова драма.
Марк излезе в коридора и се обади на Бренда. Излъга и обясни, че Горди кара неприятен грип, че е на легло и още е силно заразен, но поема много течности и пие лекарства. Увери я, че двамата с Тод го наглеждат, обслужват го и положението е под контрол. Ако не видят подобрение на следващия ден, Марк й обеща да го заведат на лекар. Знае ли случайно кой е лекарят му? Не, не знаела. Обеща да я осведоми как се развиват нещата. В края на разговора Бренда още беше разтревожена, но каза, че ще изчака ден-два и после ще пристигне.
Марк започна да снове в коридора — чувстваше се гадно, че бе излъгал Бренда, и недоумяваше какво да предприеме оттук нататък. На няколко пъти за малко да й звънне отново и да й каже истината. Направеше ли го, тя щеше да пристигне след няма и два часа и да поеме грижата за Горди. Познаваше го по-добре от всеки. Бяха двойка от седми клас, а Марк беше приятел с него едва от две години и половина. Кой беше той, че да се набърква в проблемите им? Горди имаше нужда от медицински грижи и сигурно годеницата му беше единственият човек на света, който можеше да ги осигури.
Ако Бренда пристигнеше сега обаче, положението щеше да излезе от контрол. Тя щеше да научи, че Горди е шофирал в нетрезво състояние. Познаваше Марк и Тод и щеше да й стане страшно неприятно, че са скрили от нея. Можеше дори да научи истината за Зола — твърде плашещ развой дори да си го представиш. В бъркотията, току-виж, научила и че Горди лъже за хубавата си работа след дипломирането. Нещата щяха да станат непредсказуеми и всички щяха да бъдат наранени, най-вече Горди. И най-важното, той не желаеше Бренда да бъде край него. Искаше да отмени сватбата, но още не беше събрал смелост да скъса с годеницата си.
Колкото повече крачеше Марк, толкова повече се объркваше. Отлагането му се струваше подходяща стратегия, поне засега, затова реши да се придържа към лъжата и да види как ще се развият нещата.
В ранния следобед Горди все още беше почти в несвяст. Марк тихо изчисти кухнята и изнесе три чувала боклуци до контейнера. Изми съдовете, подсуши ги и ги прибра. После измете пода и подреди около работното място на Горди на масата. Опита се да пренареди и мебелите, но щеше да вдигне твърде много шум. Дълго се взира в стената, като се мъчеше да проумее връзките между различните компании, фирми и играчи в империята на Хайндс Ракли. Впечатляващ заговор, който Горди беше разплитал часове наред. Но дали проучването му беше точно? Беше ли способен да разсъждава трезво в това неуравновесено състояние?
Марк порови в интернет през мобилния си и прочете каквото намери за биполярното разстройство и за депресията. Имаше много материали. Към три часа чу шум в спалнята и надникна. Водата в банята шуртеше, Горди най-сетне вземаше душ. Половин час по-късно той се появи в дневната, току-що изкъпан и избръснат, а гъстата му руса коса отново блестеше. Беше облечен с джинси и пуловер. Погледна Марк и заяви:
— Гладен съм.
— Страхотно! — усмихна се Марк.
Двамата отидоха до любимия си деликатесен магазин през няколко преки и си поръчаха сандвичи и кафе. На Горди не му се говореше и Марк го остави на мира. Горди човъркаше своя сандвич с бекон, маруля и домат, накрая махна хляба и изяде с пръсти само бекона. Сервитьорката едва смогваше да им долива кафе — пиеха чаша след чаша, и Горди живна от кофеина.
С уста, пълна с пържени картофи, той каза:
— Вече ми е по-добре, Марк, благодаря.
— Чудесно. Дояж си и отиди на лекар.
— Не, не се налага, Марк. Чувствам се добре.
— Не, Горди, отиди на лекар, психотерапевт или където там ходиш. Сега ти се струва, че си добре, но е само временно.
— Терапевтът ми е пълен въздух, не мога да го понасям.
Сервитьорката им наля още кафе. Горди дояде пържените си картофи и бутна чинията встрани. После отпи глътка кафе, без да поглежда Марк в очите.
— Искаш ли да поговорим защо си шофирал пиян? — попита Марк накрая.
— Не особено. Хайде да се разходим. Имам нужда от чист въздух.
— Страхотна идея.
Марк плати с кредитна карта и двамата излязоха от заведението. Прекосиха Дюпон Съркъл и се запътиха на запад по Ем Стрийт. Беше се стоплило и небето беше ясно — хубав ден за дълга разходка. Прекосиха Рок Грийн и навлязоха в Джорджтаун, където се смесиха с тълпата по Уисконсин Авеню. Често спираха да огледат някоя витрина. Прегледаха спортните издания в една антикварна книжарница. Горди беше играл футбол и лакрос в гимназията и беше останал запален спортист.