— Той е. Пише: „Зола, не мога повече. Няма изход. Много съжалявам“.
— По дяволите! Обади му се!
— Няма да вдигне — отговори тя, но вече набираше номера.
Веднага се включи гласовата поща: „Здравейте, Горди е. Оставете съобщение“.
— Гласова поща — съобщи тя. — Пиша му: „Горди, къде си? Идваме да те вземем“.
Зола впери поглед в телефона в очакване на отговор, после отново изпрати същия есемес.
— Нищо.
— И не си чула кога е излязъл?
— Не, разбира се. Опитах се да не заспивам, честно. Явно е имал втори ключ.
— Така изглежда. Ще се нарани.
— Не го казвай.
Марк изхвърча от блока си, опитвайки се да се свърже с Горди по телефона. Не успя. Той се хвърли на задната седалка на колата и попита:
— Сега какво?
— Ключовете му още ли са у теб? — попита Тод.
— В джоба ми. Кой пази втори ключ на десетгодишна кола?
— Явно Горди. Ще направи някоя глупост, нали го съзнавате?
— Така не помагаш много — обади се Зола. — Съжалявам, момчета, помъчих се да не заспя.
Две поредни нощи, помислиха си Марк и Тод, но не казаха нищо. Нямаше полза да я обвиняват, пък и тя се чувстваше достатъчно зле. Ако Горди си беше наумил ново изпълнение, нищо не можеше да го спре.
— Някакви идеи? — попита Тод, все още стиснал волана.
Никакъв отговор. Тримата седяха в зловещо мълчание, докато двигателят боботеше и парното духаше топъл въздух. Зола наруши мълчанието:
— Обича да тича покрай Рок Крийк.
— Едва ли ще си прави крос тази нощ — възрази Тод. — Навън е минус шест.
— Да проверим в „Конис“. Винаги там изтрезняваме.
— Добра идея — съгласи се Тод и включи на скорост. — Продължавайте да му звъните и да пращате есемеси.
„Конис“ беше денонощна сладкарница на Деветнайсета улица, предпочитано място от студенти и скитници. Тод спря на ъгъла, а Марк влезе вътре. Върна се след броени секунди и съобщи:
— Няма го. Хрумна ми нещо: хайде да отидем до „Уотърфрант“. Днес следобед ходихме там, на него май много му хареса.
— Как така „много му хареса“? — попита Тод.
— Не знам. Просто карай.
Тъкмо завиваха по Ем Стрийт, когато звънна телефонът на Марк.
— Мамка му! Бренда е. Да вдигна ли?
— Да — изсъска Тод. — Точно сега трябва да вдигнеш.
Марк пусна микрофона и каза:
— Здрасти, Бренда.
Тя не беше на себе си.
— Какво става, Марк? Току-що получих есемес от Горди. Пише, че съжалява, но не вижда изход и не може да продължава така. Какво става, по дяволите? Кажи ми, Марк!
— Той обикаля Вашингтон с колата, Бренда. А ние с Тод го търсим. Спрял е лекарствата и се държи откачено.
— Нали беше болен от грип? И вие също?
— Наистина беше болен. Стояхме при него, но се е измъкнал. Опита ли се да му звъннеш?
— Разбира се! Защо не ми казахте, че е спрял лекарствата? — почти кресна тя.
— Бренда, до вчера изобщо не знаех, че той пие лекарства. Не ни е казвал. Ти също.
— Не обичаме да говорим за това. Моля те, Марк, намерете го!
— Опитваме се.
— Ще пристигна възможно най-бързо.
— Не, недей да идваш още. Чакай на телефона, ще ти звънна по-късно.
Те паркираха до тротоара и изскочиха от колата. Хукнаха към реката, но някакъв охранител ги спря.
— Господине, търсим приятеля си. Кара малка синя мазда и се нуждае от помощ. Виждали ли сте го?
— Тук няма никой по това време — отговори охранителят.
— Добре. Просто ще го потърсим, ако може.
— Добре.
Поеха по крайбрежната улица и се спряха на брега на Потомак, на същото място, където Горди и Марк бяха идвали преди часове. От дясната им страна по Кий Бридж няколко коли прекосяваха реката. А от лявата, отвъд остров Рузвелт, нещо ставаше на другия мост, „Арлингтън Мемориъл“. Светеха сини и червени лампи.
7
Докато се доберат до там, трите платна в западна посока бяха блокирани и движението беше спряно. Тод паркира на тревист склон близо до някаква рампа и тримата бързо поеха към мястото на суматохата. Пет-шест полицейски автомобила бяха спрели на моста хаотично, с отворени врати и мигащи сини лампи. Пращяха радиостанции, ченгетата се суетяха наоколо. Двама униформени стояха на тротоара до парапета и се взираха в тъмната река долу. Линейка с виеща сирена си проправяше път през спряното движение, за да стигне до мястото на трагедията. Тримата не бяха изминали и стотина метра по моста, когато ги спря полицай.