— Аз няма да дойда с вас, момчета.
— Не, трябва да останеш тук и да си почиваш — съгласи се Марк.
— Добра идея — додаде Тод. — Не бива да си край Бренда.
— Виждала съм я веднъж. Мисли, че сме просто добри приятели. Според Горди тя не знае нищо за нас.
— Не се съмнявам, но въпреки това може да изревнува — каза Марк. — Никак не й харесваше, че Горди е в големия град без нея.
Настана поредното дълго мълчание, докато си пиеха кафето. Накрая Марк наруши тишината:
— О, забравих, че трябва да потърсим предсмъртно писмо. Разследващият ми поръча.
— Ще бъде забавно — отбеляза Тод.
Тримата пресякоха коридора, влязоха в апартамента на Горди и запалиха лампите. Нищо не се беше променило, откакто бяха излетели от тук в паника. Бележката би трябвало да бъде в спалнята, но не намериха нищо.
— Много е мръсно — каза Марк и се озърна.
Чаршафите бяха събрани на топка и половината дюшек се беше показал. По пода бяха натрупани купчини дрехи. Две празни бутилки от алкохол се мъдреха върху тоалетката.
— Ще почистя, докато ви няма — обади се Зола. — Сигурно близките му ще искат да видят апартамента.
Върнаха се в дневната и се вторачиха в стената, на която Горди беше разобличил заговора.
— Някакви идеи? — попита Тод.
— Да свалим всичко и да го запазим. На близките му не им трябва.
Зола напълни един кош с мръсни чаршафи, кърпи и дрехи и го отнесе в пералното помещение в мазето, докато Марк и Тод внимателно свалиха картоните и листовете от стената. Подредиха снимките на Ракли и съучастниците му на спретната купчина, която щяха да занесат другаде. До компютъра на Горди Марк забеляза две флашки и инстинктивно ги пъхна в джоба си, без да каже нито дума.
В шест часа двамата с Тод излязоха от сградата и се запътиха към Пентагон Сити. Нямаше движение, затова пристигнаха в хотел „Мариот“ за двайсет минути. Седнаха в барчето на кафе и бисквити и се помъчиха да се подготвят за срещата.
— Тя сигурно ще наговори ужасни неща — обади се Тод.
— Вече ги наговори.
— Не бива да позволяваме да ни оскърбяват, Марк.
— Трябва да проявим търпение, Тод, и симпатия. Горкото момиче току-що е изгубило годеника си.
— Е, той не я обожаваше. Вече не.
— Но тя никога няма да го узнае. Или пък греша?
— Кой знае? Според Зола Горди и Бренда се карали много по Коледа. Кой знае какви й ги е наговорил? Може би дори е отложил сватбата.
— Щеше да ни каже. Бяхме най-добрите му приятели, Тод, поне тук, във Вашингтон. Обзалагам се, че сватбата още е била на дневен ред и Бренда е мечтаела за своя голям ден. А сега човекът, когото обича още от дете, е мъртъв.
— Какво трябваше да направим по друг начин? — попита Тод.
— Не знам, но не съм сигурен, че бих се обадил на Бренда. Горди щеше да се вбеси и нещата да се влошат още повече.
— Те се влошиха.
— Така е. По-добре да вървим.
Качиха се с асансьора на третия етаж и почукаха на вратата. Д-р Карви ги очакваше и им отвори бързо. Тихо им се представи, последваха здраво ръкостискане и напрегната усмивка, което при дадените обстоятелства им се стори забележително. Докторът ги покани с жест да влязат в дневната на апартамента. Предложи им кафе, те отказаха. Нито следа от Бренда или някой друг.
Горди няколко пъти беше разказвал за бъдещия си тъст, затова двамата знаеха, че семейство Карви е богато благодарение на земите си и на една банка. Д-р Карви беше много уважаван кардиолог в Мартинсбърг. Беше петдесетинагодишен, с гъста прошарена коса и волева брадичка. Носеше сако без вратовръзка, дрехите му бяха видимо скъпи. Горди, който имаше навика да подмята заядливи забележки за всички, не беше казал лоша дума за този човек.
Настаниха се край ниската масичка и поведоха приглушен разговор. Бренда беше в спалнята с майка си. Д-р Карви й беше дал успокоително и сега тя си почиваше. Полицаите тъкмо си бяха тръгнали, след като разпитали семейството. Родителите на Горди пътуваха за Вашингтон и щяха да пристигнат до час.
— Моля ви, разкажете ми, каквото знаете — подкани ги д-р Карви.
Марк кимна към Тод, който преглътна измъчено и се зае да обобщи последните няколко дни. Техен приятел, който живее в същата сграда, се разтревожил от поведението на Горди и отишъл в бара, където работи Тод, за да потърси помощ. Намерили Горди в апартамента му, откъдето не бил излизал през последните няколко дни. Бил развалина, пиел, мислите му блуждаели и очевидно се нуждаел от вниманието им. Страхували се да го оставят сам, но той се измъкнал тайно. Когато Тод разказа за случая с шофирането в нетрезво състояние двайсет и четири часа по-рано, д-р Карви се смръщи и поклати глава — първата му видима реакция. Марк продължи и описа как се е постарал да осигури безопасността на Горди предишния ден. Разказа как той отказал да обсъжда състоянието си и не искал да даде на Марк името на лекаря си. Предупредил го да не звъни на Бренда или на родителите му. Спал дълго, престанал да пие и като че ли започвал да се съвзема. Останали при него и миналата нощ, но Горди пак успял да се измъкне. Когато открили, че го няма, изпаднали в паника и се опитали да го намерят. Не вдигал телефона си. Втурнали се да обикалят града и тогава видели светлините на полицейските коли и линейките на моста.