— Сигурно се шегувате — възкликна Зола.
Служителка номер едно, чернокожа жена на средна възраст, се ухили подигравателно — явно й доставяше огромно удоволствие да постави Зола на мястото й.
— Имаме си правила — твърдо заяви тя.
Марк и Тод пристъпиха към гишето. Тод беше по джинси, маратонки и старо кожено яке. В момента Марк беше малко по-добре облечен — с бежов панталон, високи боти и дебел елек. Тод кимна на Марк, който се приведе напред и заяви високо:
— Вижте, аз съм адвокат, ясно? Тази жена е американска гражданка и има право да се срещне със семейството си. Пътувахме два часа за това посещение, нямате право да й отказвате. Родителите и брат й са арестувани вчера и предстои да бъдат върнати в Африка. Тя може никога повече да не ги види.
Третата служителка престана да яде. Втората престана да трака по клавиатурата. Първата се отдръпна и успя да смотолеви:
— Ще трябва да се срещнете с инспектора.
— Страхотно! — провикна се Марк. — Доведете го!
Разправията привлече известно внимание. Приближиха се двама млади служители на ИМН. Единият от тях, на име Гибсън, попита:
— Проблем ли има?
— Разбира се, че има проблем, по дяволите! — озъби му се Марк. — Клиентката ми току-що пристига от Вашингтон, за да се срещне със семейството си за последен път, преди да бъдат депортирани обратно в Сенегал. А й казват, че не може да го направи заради някакви хартийки.
Мъжете от ИМН погледнаха трите служителки. Първата обясни:
— Знаете правилата: никакви посетители, преди да са готови документите.
Гибсън отново се извърна към Марк и каза:
— Ето на, разбрахте ли? Правилата са си правила.
— Може ли да се срещна с инспектора? — настоя Марк.
— Може да престанете да крещите, ето какво може да направите.
Мъжът пристъпи напред, готов за физически сблъсък. Още двама агенти се приближиха да подкрепят колегите си.
— Просто ме оставете да говоря с инспектора — повтори Марк.
— Не ми харесва отношението ви! — заяви Гибсън.
— И на мен не ми харесва вашето. Какво значение има изобщо? Защо клиентката ми не може да се срещне със семейството си? По дяволите, предстои да ги депортират. Може никога повече да не ги види.
— Ако ги депортират, ще бъде по съдийско разпореждане. Ако не ви харесва, отидете при съдията.
— Е, след като споменахте съдия, вече сме на мой терен. Още утре сутринта ще заведа дело срещу вас във федералния съд. Как е малкото ви име, Гибсън? — Марк пристъпи още по-наблизо и погледна табелката с името му. — М. Гибсън. Какво се крие зад това „М“, ако мога да попитам?
— Морис.
— Добре, Морис Гибсън. Запиши, Тод.
Тод извади химикалка и дръпна лист хартия от гишето. Марк погледна към другия агент от ИМН и попита:
— А вие как се казвате?
— Защо питате? — ухили се нахално държавният служител.
— Заради делото, господине. Не мога да го заведа, ако не знам името ви.
— Джери Дънлап.
Марк се завъртя рязко и изгледа трите служителки, които се бяха вцепенили.
— Как ви е името? — изръмжа той на първата.
Тя сведе очи към табелката с името си, закачена над левия й джоб, сякаш за да се увери, и отговори:
— Филис Браун.
Тод записваше.
— А вашето? — попита Марк втората.
— Деби Акънбърг.
— Как се пише, моля? — попита Тод.
Жената му го продиктува по букви.
— А вие? — погледна Марк третата.
— Карол Мот — отговори тя, почти разтреперана.
Марк отново се обърна и забеляза, че още четирима агенти от ИМН наблюдават спора.
— Някой от вас иска ли да се включи, момчета? Става дума за дело във федералния съд, което ще заведа още утре сутринта. Ще бъдете принудени да си наемете адвокати, най-малко по един на човек, а аз ще се постарая работата да се проточи следващите две години. Е, има ли кандидати?
Четиримата едновременно отстъпиха назад.
По коридора се зададе мъж с костюм, който попита ядосано:
— Какво става тук, по дяволите?
Марк пристъпи към него и обясни сдържано:
— Събирам имена за дело във федералния съд. Вие ли сте инспекторът?
— Да — отговори мъжът гордо.
— Страхотно. Как се казвате?
— А вие кой сте, по дяволите?
— Марк Фрейзиър от вашингтонската правна кантора „Нес Скелтън“. Аз съм адвокат на Зола Мал, ето тази дама тук. Пристигаме от Вашингтон и тя иска да се срещне със семейството си. Американска гражданка е и има право да види близките си, преди да бъдат депортирани. Вашето име, моля.
— Джордж Макилуейн.
— Благодаря ви. Вие ли сте главният тук?
— Да.
Тод продължаваше да записва имената. Марк извади мобилния си, уж натрака нещо, но не набра ничий номер. Изгледа гневно Макилуейн и каза по телефона: