— Ало, Кели? Марк е. Веднага ме свържи с Кинси от „Съдебни дела“. Кажи му, че е спешно. — Пауза. — Не ме интересува, че има среща. Веднага ми го дай! — По-дълга пауза, по време на която Марк пристъпи по-близо до трети служител от ИМН, застанал прекалено близо, и се провикна към Тод през рамо: — Добави и Т. Уотсън към списъка. „Т“ за…?
Уотсън се озърна и пристъпи от крак на крак.
— Хайде, господин Уотсън, не си ли знаете малкото име?
— Травис.
— Браво. Добави и Травис Уотсън към делото.
Тод записа. Зола отстъпи назад. Трябваше да се отдръпне от този развилнял се мъж. Марк продължи по телефона:
— Да, Кинси, слушай сега. Аз съм в затвора в Бардтаун. Тук отказват на клиентката ни да се срещне със семейството си. Искам да заведеш едно дело, и то колкото се може по-бързо. Ще ти изпратя имената на ответниците с есемес. — Марк направи пауза, уж изслушваше някого. — Точно така. Започни с Вътрешна сигурност и ИМН, после добави имената и на… Чакай малко. — Той посочи трите жени, тримата агенти на ИМН и Макилуейн. — Седем човека, индивидуално. — Марк изгледа другите агенти и попита: — Някой от вас иска ли да се включи, момчета?
Те отстъпиха още по-далече.
— Явно не. Побързай, Кинси.
Марк отново замълча. Гибсън и Уотсън стрелнаха боязливо с поглед Макилуейн. Трите жени се бяха ококорили и не смееха да помръднат. Марк каза по телефона:
— Чудесно! Подай документите днес следобед онлайн. Федерален съд, Източен окръг на Пенсилвания. Виж дали ще намериш съдия Бакстър. Той ще им даде да се разберат. Звънни ми след десет минути.
Марк чукна по дисплея на телефона си и го прибра в джоба. Измери Макилуейн с гневен поглед и заяви:
— Съдя всички вас индивидуално за парично обезщетение и когато го получа, ще впиша присъдата в регистъра, за да наложа запор на заплатите ви и да поставя собствеността ви под запрещение. — Обърна се и подвикна на Тод: — Дай ми имената.
Зола и Тод го последваха до редица столове покрай стената. Седнаха и Марк отново извади телефона си. Със списъка на Тод в ръка си даде вид, че изпраща седемте имена с есемес.
Макилуейн най-сетне се размърда. Пое дълбоко въздух и пристъпи към тях.
— Вижте — поде с фалшива усмивка той, — сигурно ще успеем да уредим нещо.
Двайсет минути по-късно агент Гибсън ги въведе в малка стая в задната част на административната сграда и ги помоли да почакат. Когато останаха сами, Тод прошепна:
— Ти си ненормален, да знаеш!
— Свърши работа — отговори Марк със самодоволна усмивка.
Зола успя да се засмее.
— Не ми се иска да ме съдиш.
— На кого му е притрябвало разрешително за адвокат? — възкликна Марк.
— Ако практикуваш като адвокат без правоспособност, може да загазиш — припомни му Тод.
— Да не мислиш, че тези палячовци ще се обадят в адвокатската колегия на Вашингтон да проверяват?
Зола отвори обемната си чанта и извади черен хиджаб. Уви с него главата и раменете си и подръпна тук-там да го намести.
— Трябва да го нося в присъствието на мъже, които не са от моето семейство — обясни тя.
— Каква примерна мюсюлманка — подметна Тод. — И си облякла дълга рокля вместо тесните джинси, с които ти се любуваме от години.
— Какви джинси!? Поне това мога да направя за родителите си, защото се очертава дълга раздяла.
— Сладка си — отбеляза Марк.
— Сладка съм, обаче нищо не казвай, ясно? Баща ми и бездруго е подозрителен.
— Изглеждаш много целомъдрено — увери я Тод.
— Изчезвай — процеди Зола.
Вратата се отвори. В стаята влязоха родителите й и брат й Бо. Майка й Фанта се хвърли към нея и двете се прегърнаха разплакани. Зола прегърна баща си Абду и Бо и накрая погледна към Тод и Марк. Представи ги като приятели и състуденти и обясни, че са я докарали от Вашингтон. Марк и Тод се ръкуваха с Абду и Бо, но не и с майка й. Баща й им благодари многократно и когато вече стана неловко, Марк каза:
— Ще почакаме в коридора.
След като двамата с Тод излязоха от стаята, цялото семейство се разплака.
11
Рано във вторник сутринта полицейска моторница обикаляше близо до Тайдъл Бейсин на източния бряг на Потомак, когато един от полицаите забеляза нещо необикновено. При по-близък оглед беше установено, че е тяло, побеляло, подуто и заплетено в растителност на брега на реката, на един хвърлей място от Джеферсън Мемориъл.
Марк още спеше, когато му се обади полицай Суейз. Описа му какво са намерили и обясни, че са говорили с господин Танър, който вече си бил у дома в Мартинсбърг заедно с майката на Горди и семейство Карви. Нито Тод, нито Марк бяха говорили с Бренда или баща й след неприятната им среща в събота следобед. Явно в даден момент в понеделник семействата бяха решили, че няма смисъл да останат да чакат във Вашингтон.