Выбрать главу

Честър вдъхваше утеха, истински професионалист. Понякога гласът му глъхнеше — човекът видимо страдаше. Предвид непосилната си задача той храбро сипеше утешителни слова.

Джими Хасбро беше най-близкият приятел на Горди, а Марк и Тод няколко пъти бяха купонясвали с него, докато следваха. Той произнесе първото слово. Разказа как като малък Горди обожавал змии и ги колекционирал. Майка му напълно основателно му забранила да ги внася в къщата. Симпатичното му хоби било прекратено рязко, когато отровна змия го ухапала по дясното коляно. Лекарите обмисляли дори ампутация.

Джими разказа хубаво историята и дори внесе хумористична нотка. Като тийнейджъри любимото им ченге бил възрастен полицай на име Дърдин, вече покойник. Късно една нощ патрулката на Дърдин изчезнала. Намерили я на следващия ден в езеро извън града. Загадка било как се е озовала там. Досега. Донякъде драматично, донякъде с хумор Джими разказа как Горди взел колата „назаем“ и я вкарал в езерото пред очите на Джими. Църквата избухна в няколкоминутен смях. Идеалният момент случилото се преди години да излезе на бял свят.

Когато смехът утихна, Джими отново стана сериозен. Гласът му трепна, докато описваше лоялността на Горди. Нарече го еталон за „събрат“, човек, когото всеки би искал да има до себе си в битка. Човек, който винаги ти пази гърба. За жалост обаче, някои приятели на Горди не проявили същата лоялност. Когато той най-силно се нуждаел от тях, когато страдал и имал нужда от помощ, някои от приятелите му не се оказали на нужната висота.

Марк се размърда и Зола стисна ръката му. Тод ги погледна. И тримата го усетиха като изненадващ удар под кръста.

Значи тази версия бяха пробутали в Мартинсбърг! Че Горди не е отговорен за действията си. Бренда не е допринесла за нервния му срив. Нищо подобно. Виновни са негови приятелчета във Вашингтон, негови състуденти, които не са му обърнали достатъчно внимание. Тримата се вцепениха от гняв и изумление.

Накрая Джими се задави и не бе в състояние да завърши словото си. Изтри очи, оттегли се от амвона и се върна на мястото си на третия ред. Хорът отново запя. В църквата дете изсвири нещо на флейта. Приятел на Горди от гимназията изнесе второто слово, в което нямаше обвинения. След петдесет и пет минути преподобният Честър произнесе последната молитва и започна траурното шествие. Под мощния съпровод на органа паството стана на крака, докато носачите поеха с ковчега по пътеката. Бренда, вече разридана, го последва предано. На много места се чуваше силен плач, дори от балкона.

Марк реши, че мрази погребенията. Какъв бе смисълът от тях? Имаше много по-удачни начини да утешиш близките от това да събираш хората в претъпкана църква, да говориш за покойника и да се наревеш на воля.

— Хайде да поседим още малко, става ли?

И Марк си мислеше същото. Бренда и двете семейства бяха отвън, надаваха вопли и се прегръщаха, докато служители качваха ковчега на Горди в катафалката, която щяха да последват до гробището. Там отново щяха да се съберат за погребението — поредната мъчителна церемония, която тримата не възнамеряваха да гледат. А Джими Хасбро щеше да е в центъра на събитията. Ако Марк успееше да привлече погледа му, като нищо щеше да му фрасне един и да провали всичко.

Когато балконът се изпразни, тримата наблюдаваха как същите костюмирани служители вдигнаха цветята и най-вероятно ги отнесоха на гробището. Когато църквата се изпразни от цветя и опечалени, тримата приятели останаха още малко.

— Не мога да повярвам — тихо се обади Марк. — Всички обвиняват нас.

— Кучи син! — възкликна Тод.

— Моля ви, не в църквата — намеси се Зола.

Наблюдаваха как пазач прибира сгъваемите столове край пианото. Човекът вдигна поглед, видя тримата сами на балкона и присъствието им видимо го заинтригува. Но после той се върна към задачата си и излезе от църквата.

— Да се махаме — каза Марк най-после.

12

Беше петък следобед, краят на поредната отвратителна седмица. Не бързаха да се върнат в града, затова Тод мина по обиколни пътища през Вирджиния. Близо до Беривил момчетата решиха, че искат да пийнат, и Тод спря пред един магазин. Зола, която не близваше алкохол, доброволно предложи да поеме волана, което правеше често, когато беше с Горди и компанията от юридическия. Марк купи шест бири и безалкохолно за нея.