В четвъртък тя се издокара старателно за интервюто си в Министерството на правосъдието. Няколко начални позиции бяха свободни, но търсенето беше огромно. Зола се чувстваше късметлийка дори само защото е стигнала до интервю. Заплатата от четирийсет и осем хиляди долара не беше това, което си беше представяла три години по-рано, но фантазиите отдавна вече се бяха стопили.
Федералното правителство беше създало програма за опрощаване на заемите за млади юристи, които започват кариера в сферата на обществените услуги или в някои определени неправителствени организации — те можеха да плащат само до десет процента от годишните си заплати в срок от десет години, а останалата част от заема да им бъде опростена. За много студенти, най-вече за тези от „Фоги Ботъм“, това беше изкушаващо, особено с оглед на свития пазар на труда в частния сектор. Повечето предпочитаха да работят в някоя агенция, свързана с правото, но други започваха работа като учители или се присъединяваха към Корпуса на мира.
Интервюто й беше в приземния етаж на офис сграда на Уисконсин Авеню, далече от Министерството на правосъдието, което бе близо до Белия дом. Когато Зола се регистрира, в малката чакалня беше пълно с третокурсници, някои от които тя познаваше от „Фоги Ботъм“. Все си номерче и остана права, докато не се освободи стол, и почти се беше отказала, когато съобщиха нейното име. Поговори си петнайсетина минути с някакъв измъчен служител от правосъдното министерство и нямаше търпение да се махне.
Животът й в момента беше толкова несигурен, че десет години бяха твърде дълъг период да се посвети на каквото и да било.
15
Петъчната среща беше в бар „Петлите“. Зола за пръв път чуваше за мястото. Тод й каза, че с Марк искат да я почерпят с хубава вечеря. Само един поглед обаче беше достатъчен на Зола да разбере, че нещо се мъти. Двамата я чакаха в ъглово сепаре, издокарани с костюми и небръснати. Пускаха си бради и носеха странни нови очила. На Марк бяха кръгли и с рогови рамки, а Тод беше предпочел тесни очила без рамки в европейски стил.
Зола седна срещу тях и попита:
— Е, какво става?
— Ходи ли на лекции тази седмица? — попита Тод на свой ред.
— Опитах се. Аз поне се постарах. Вас никакви не ви видях.
— Ние прекъсваме и горещо ти го препоръчваме — осведоми я Марк. — Въодушевяващо е, Зола. Край със следването. Край с притесненията за адвокатския изпит.
— Слушам ви — каза тя. — Откъде намерихте тези костюми?
Сервитьор взе поръчката им: бира за момчетата и безалкохолно за нея.
— Това е новата ни визия — осведоми я Марк. — Сега сме адвокати и трябва да изглеждаме като такива, макар че в нашата сфера не бива да сме прекалено елегантни. Както знаеш, адвокатите на пияни шофьори рядко се появяват по кориците на модните списания.
— Ясно. И кой ще е толкова отчаян да наеме вас?
— Направихме си фирма. Сами се наехме — заяви Тод. — Правна клиника „Апшоу, Паркър и Лейн“.
Подаде й нова визитка с името на фирмата, адрес и телефонен номер. Зола я разгледа и попита:
— Шегувате се, нали?
— Адски сме сериозни — отговори Марк. — И наемаме хора.
Зола пое дълбоко въздух и бавно разпери ръце.
— Добре, няма да задавам повече въпроси. Разказвайте какво става, иначе си тръгвам.
— Никъде няма да ходиш — скастри я Тод. — Напуснахме квартирите си, прекъснахме следването, променихме имената си и намерихме начин да изкараме малко пари. Ще се представяме за адвокати, ще събираме клиенти от наказателните съдилища срещу хонорар, в брой, разбира се, и горещо ще се молим да не ни спипат.
— Няма да ни хванат — увери го Марк. — Има страшно много типове точно като нас, които правят същото.
— Но те си имат разрешително — възрази Зола.
— Откъде знаеш? Никой никога не проверява. А клиентите изобщо нямат представа. Изплашени са до смърт и както са притеснени, дори не им хрумва да попитат. Точно както и ние не попитахме Даръл Кромли в ареста.
— Незаконно е — напомни им тя. — Не съм научила много във „Фоги Ботъм“, обаче знам, че не е законно да практикуваш право без разрешително.
— Само ако ни хванат — повтори Марк.
— Разбира се, рисковано е, но не много. Ако нещо се обърка, отново изчезваме вкупом.
— Освен това смятаме, че ще направим малко пари, необлагаеми, разбира се.
— Вие сте луди.
— Не, всъщност сме доста умни. Крием се, без да се крием, Зола. Крием се от хазяина си, крием се от службата за студентски заеми. Крием се от всички, които биха ни потърсили. И отгоре на всичко ще спечелим прилични пари.
— А дълговете ви?
Марк отпи от бирата си, избърса уста и се приведе по-близо.