— Ето какво ще се случи. В даден момент в университета ще установят, че сме прекъснали, но нищо няма да направят. Повечето реномирани учебни заведения осведомяват Министерството на образованието и се пазарят каква част от таксата за обучение за съответния семестър трябва да възстановят. Обзалагам се, че във „Фоги Ботъм“ не искат нищо да възстановяват, затова ще си премълчат, че сме прекъснали, и ще задържат пълната сума. Ще се свързваме по имейл с обслужващите заемите ни и ще създаваме у тях впечатлението, че посещаваме занятия. Дипломирането е през май и както знаеш, би трябвало да договорим план за погасяване на заема с начална дата шест месеца по-късно. Тогава ще ни обявят за неплатежоспособни.
— Знаеш ли, че миналата година един милион студенти са изпаднали в неплатежоспособност? — обади се Тод.
Зола сви рамене — може би знаеше, а може би не знаеше.
— Така че разполагаме с девет-десет месеца, преди да просрочим нещо. А дотогава вече ще сме се развихрили в нашата малка фирмичка и ще трупаме мангизи.
— Само че просроченият заем означава сигурно съдебно дело, на което не можете да се защитавате — посочи Зола.
— Само ако ни намерят — напомни й Тод. — Моят консултант по заема работи в някаква дупка във Филаделфия. На Марк е в Ню Джързи. Не помня къде беше твоят.
— В Чеви Чейс.
— Добре де, малко по-близо е, ама пак не е страшно. Работата е там, че не могат да ни намерят, защото имаме различни имена и различни адреси. Ще ни предадат на някоя дребна правна кантора, със сигурност собственост на Хайндс Ракли, и ще заведат дело. Голяма работа. Съдят студенти като обезумели, но делата са безсмислени.
— Край с кредитната ви благонадеждност обаче.
— Каква ти благонадеждност! Тя така или иначе е съсипана, защото не сме в състояние да върнем заемите. Дори да си намерим почтена работа, няма начин да изплатим дължимото.
Марк поръча начоси на сервитьора, а когато той се отдалечи, Зола каза:
— Това ли ви е хубавата вечеря?
— Ние черпим. От фирмата — усмихна се Тод.
Тя още държеше визитната картичка. Погледна я и попита:
— Откъде изкопахте тези имена?
— От телефонния указател — отговори Марк. — Обикновени, ненатрапчиви имена. Аз съм Марк Апшоу и имам документи да го докажа. Той е Тод Лейн, поредният жалък адвокат, който събира клиенти от улицата.
— А кой е Паркър?
— Ти — осведоми я Тод. — Зола Паркър. Смятаме, че малката ни фирма се нуждае от разнообразие, затова те добавихме като партньор. Тримата сме равни, нали разбираш. Равнопоставени партньори.
— Равнопоставени мошеници — уточни тя. — Извинявайте, но това е лудост.
— Така е. Но още по-голяма лудост е да завършим „Фоги Ботъм“, да се дипломираме през май без работа и после да кълвем като побъркани за адвокатския изпит. Приеми го, Зола, ти не си емоционално готова за това. Ние също, затова вече взехме решение.
— Но ние почти завършваме право — възрази тя.
— И какво от това? Завършваме с безполезна диплома. Поредната хартийка, която ни пробутват Хайндс Ракли и печатницата му за дипломи. Ние сме прекарани, Зола, засмукани сме в измама с гигантски размери. Горди имаше право. Не може просто да се оставим на течението и да се надяваме на чудо. Ние поне отвръщаме на удара.
— На нищо не отвръщате. Просто мамите данъкоплатците.
— Конгресът и Министерството на образованието мамят данъкоплатците. И, разбира се, Ракли, който вече е спечелил за наша сметка.
— Но ние сами решихме да вземем тези заеми. Никой не ни е принуждавал.
— Вярно е, но заемът ни беше отпуснат под неверен предлог — каза Марк. — Когато се записа в юридическия, ти наистина ли вярваше, че един ден ще седиш тук с една камара дългове и без работа? Не, по дяволите. Тогава ни нарисуваха много по-розова картинка. Получавате парите, вземате адвокатския изпит и започвате да практикувате страхотна професия, с която лесно ще изплатите задълженията си.
Сервитьорът донесе нови питиета. Разговорът секна, докато тримата отпиваха и се взираха в масата.
— Изглежда ми ужасно рисковано — тихо каза Зола.
Марк и Тод кимнаха в знак на съгласие.
— Да, има рискове, но според нас не са съществени. Първият риск е, че може да ни хванат да практикуваме право без разрешително, но това е дреболия. Ще ни пернат през ръцете, дребна глоба и продължаваме нататък.
— Проучихме и установихме, че случаите на практикуване на право без правоспособност никак не са редки. Има ги и са адски интересни, но никой не влиза в затвора.
— Това трябва да ме успокои ли?
— Ами, да. Виж, Зола, ако някой се усъмни, докладва ни и адвокатската колегия на Вашингтон започне да задава въпроси, ние просто ще изчезнем отново.