— И това трябва да ме успокои още повече ли?
Марк подмина въпроса и каза:
— Вторият риск е да ни пипнат за неизплатени дългове и така да скапем и бездруго скапания си живот.
Пристигнаха начосите и тримата посегнаха към тях. След малко Зола попи очите си със салфетка и момчетата разбраха, че тя плаче.
— Вижте, момчета, не мога да остана в апартамента си. Всеки път когато погледна към вратата на Горди, направо рухвам. Близките му изнесоха вещите във вторник, а аз все ходя там и стоя в тъмното. Трябва да се махна, да се преместя някъде.
Двамата кимнаха и отпиха от чашите си.
— И още нещо.
Зола пое дълбоко дъх, изтри очи и им разказа за състудентка от Тексас, измъкната от стаята си в общежитието посред нощ от служители на ИМН.
— Изпратиха я в Ел Салвадор при семейството й, все работници с нередовни документи, които депортирали месец по-рано. Момичето обаче е родено в САЩ и е пълноправни американска гражданка. Обжалванията и документите й още са заровени някъде дълбоко в бюрократичната система.
Золи им обясни, че е открила десетки случаи на американски граждани, станали жертва на внезапните хайки на ИМН и после депортирани, и че всеки такъв арест е ставал след задържането на членове на семейството. Живееше в страх, който изпиваше силите й.
Марк и Тод я изслушаха съчувствено. Когато Зола приключи и сълзите спряха, Марк заяви:
— Ние сме си намерили страхотно скривалище. Има място и за теб.
— Къде? — попита тя.
— Горе. Живеем заедно в една бърлога на четвъртия етаж, без асансьор. Има две свободни стаи точно под нас. Мейнард ни ги предлага срещу разумен наем.
— Кой е Мейнард?
— Шефът ни — обясни Тод. — Мястото е негово.
— Не е много готино, обаче ще бъдеш самостоятелна. Е, донякъде.
— Няма да живея с вас, момчета.
— Не, няма. Ние ще сме на четвъртия етаж, а ти ще си на третия.
— Има ли кухня?
— Всъщност няма, но ти и бездруго не готвиш.
— Ами баня?
— Това ще бъде проблем — призна Тод. — Единствената баня е на четвъртия етаж, но ще се оправим някак. Не е идеалното решение, Зола, но и на тримата ни е трудно. Ще издържим няколко месеца, да видим как ще потръгнат нещата.
— Идеалното скривалище е — каза Марк. — Както Ане Франк се е криела от нацистите, само дето условията не са толкова сурови.
— И това би трябвало да ме успокои ли?
— Е, май можех да измисля и по-подходящо сравнение.
— Ами Мейнард? — попита Зола. — Той какво знае?
— От три години работя за Мейнард, готин е — каза Тод. — Пада си малко мошеник, букмейкър е, действа доста на едро и няма представа какво е правна фирма. Мисли, че още сме студенти, но всъщност не дава пет пари. Преговаряме с него, предлагаме му вместо наем да работим на бара. Ще го навием.
— Наистина не мога да си се представя като Кромли да събирам клиенти, шофирали в нетрезво състояние — въздъхна Зола.
— Разбира се, че няма, Зола — увери я Марк. — От наблюденията досега сме установили, че тези досадници са мъже. И повечето са бели. Ти не си подходяща, защото… ами защото привличаш внимание.
— Тогава какво ще правя?
— Ще си момичето в офиса — каза Тод.
— Не ми харесва как звучи. И къде е офисът?
— Квартирата ти. Това е новият дом на „Апшоу, Паркър и Лейн“. АПЛ.
— Адвокати, прескочили лиценза.
— Много хитро.
— И ние така мислим. Забелязахме дарбата ти в областта на правото, свързано с телесни повреди, което, както знаем благодарение на превъзходното си юридическо образование, все още е най-доходоносната част от уличното право.
Марк продължи словото на Тод, все едно бяха репетирали:
— Представяме си как работиш в спешните отделения на болниците, където ще привличаш пострадали клиенти. В този град повечето от тях са чернокожи и ще те усещат близка. Ще ти се доверят и ще поискат да те наемат.
— Нищо не разбирам от телесни повреди — възрази Зола.
— Разбираш и още как. Гледала си хиляди реклами по телевизията на онези търгаши, дето си събират клиенти. Не са най-големите умници, така че телесните повреди едва ли са най-трудната област на правото.
— Много благодаря.
— Само няколко солидни катастрофи и веднага припечелваш, Зола — додаде Тод. — В „Олд Ред Кат“ се запознах с един адвокат, който умирал от глад, докато не се подхлъзнал на леда и не паднал. Човекът на съседното легло в болницата бил премазан в катастрофа с мотоциклета си. Година по-късно адвокатът приключил делото със споразумение за близо един милион долара и прибрал една трета.
— Просто така? — каза тя.