— Да. Винаги ще има пострадали хора и винаги ще ги карат в болницата. А ти ще ги причакваш там.
— Ще се получи, Зола, ще се постараем да се получи — увери я Марк. — Само ние тримата: един за всички, всички за един. Равноправно партньорство до края.
— Но какъв ще е краят, момчета? Какво целите?
— Оцеляване — отговори Тод. — Ще оцелеем, като се крием и се представяме с друга самоличност. Ще събираме клиенти от улицата, защото няма връщане назад.
— Ами ако ни хванат?
Марк и Тод отпиха от бирите си, обмисляйки отговора.
— Ако ни пипнат, просто отново ще изчезнем.
— Живот на бегълци — каза Зола.
— И сега сме бегълци — уточни Тод. — Може и да не ти се иска да го признаеш, но точно това правим: водим живот, който не е по силите ни, затова нямаме друг избор, освен да избягаме.
Марк изпука кокалчетата на пръстите си.
— Ето какво ти предлагаме, Зола. Оставаме в тази история заедно, неразделни и верни един на друг докрай. Още сега трябва да се договорим предварително, че ако се наложи, изчезваме заедно.
— И къде ще отидем?
— Ще решим, когато му дойде времето.
— Ами семействата ви? — попита тя. — Казахте ли им?
Двамата се поколебаха и мълчанието им й подсказа отговора.
— Не, аз не съм казал на майка ми, защото тя си има предостатъчно проблеми сега. Мисли, че ходя на лекции, че ми предстоят дипломиране и после хубава работа. Смятам да изчакам няколко месеца и после да я излъжа, че съм прекъснал за един семестър. Не знам. Ще измисля нещо — обясни Марк.
— Ами ти? — попита тя Тод.
— И аз така — отговори той. — В момента не ми стиска да кажа на нашите. Не съм сигурен коя версия на истината звучи по-зле. От една страна, съм затънал в дълг от двеста хиляди долара и нямам работа. От друга страна, прекъснах следването си и реших да изкарам малко пари под нова самоличност, като подмамвам за клиенти пияни шофьори, които да ми плащат в брой. И аз като Марк ще изчакам и после ще измисля нещо.
— Ами ако цялата схема се провали и се издъните?
— Няма да се случи, Зола — отсече Марк.
— Иска ми се да ви повярвам, но не съм убедена, че съзнавате какви ги говорите.
— И ние не сме убедени — каза Тод. — Но вече сме решили и няма връщане назад. Въпросът е дали ти ще се присъединиш.
— Искате много. Очаквате от мен да зарежа три години следване по право.
— Стига, Зола. Какво направи за теб това следване? Нищо, само ти съсипа живота. Ние ти предлагаме изход. Може и да не е най-чистият вариант, но в момента нямаме друго.
Тя схруска няколко начоса и огледа бара. Беше пълен с мъже между трийсет и четирийсет години, които пиеха бира и гледаха баскетбол и хокей на големите екрани. Имаше и няколко жени, но не много. И почти никакви студенти.
— Значи и двамата работите тук? — попита Зола.
— Аха. Много по-забавно е, отколкото да киснеш в час и да зубриш за адвокатския изпит — отговори Тод.
— Какви са условията на партньорството ни?
— Събираме парите за издръжката си за този семестър. По десет хиляди долара от всеки. Това покрива разходите за новото начало: нови компютри, нови телефони, малко офис оборудване, нови самоличности, малко хубави дрехи — обясни Тод.
— Ще участваш ли? — попита Марк.
— Нека да си помисля, става ли? Но още мисля, че сте луди.
— Не го оспорваме.
16
Трийсетина месеца по-рано, когато Марк Фрейзиър се подписа на последния формуляр и се хвърли главоломно в тресавището на студентското кредитиране, Министерството на образованието му определи консултант по обслужването на заема. Моргана Наш беше служителка на „Нау Асист“ — частна фирма в Ню Джързи, наета от Министерството на образованието да обслужва студентските заеми. Изборът на консултанта беше произволен. Марк никога не се беше срещал с жената и нямаше причина да го прави. В качеството си на заемополучател той имаше право да определи начина на общуване и подобно на повечето студенти го бе свел до минимум. С госпожа Наш си кореспондираха само по имейл. Тя поиска веднъж номера на мобилния му телефон, но не го получи, тъй като Марк не беше длъжен да й го даде. „Нау Асист“ беше една от няколкото фирми за обслужване на заеми, които Министерството на образованието би трябвало да наблюдава строго. Фирмите, които не се представяха добре, или получаваха по-малко работа, или договорите с тях биваха прекратявани. Според уебсайта на министерството „Нау Асист“ имаше средно добър рейтинг. Като изключим убийствения дълг, Марк нямаше оплаквания от госпожа Наш и работата й до момента. След като трийсет месеца беше слушал оплакванията на състудентите си, той знаеше колко неприятни са някои от фирмите, занимаващи се със заемите.